Последният валс на Матилда

— Бащата на Етън бил най-малкият син на богато фермерско семейство от Англия. Изпратили го тук в началото на деветнайсети век, за да забогатее. Имал достатъчно пари, за да се справи в началото. Започнал от Куинсланд. Изучил предимствата на австралийските овце пред английските, после се преместил на юг. Харесал земята, заселил се тук и построил Караджонг. Чаринга се простирала на юг и изток и за него оставало да се разширява единствено на север. Там климатът е по-сух. Вали по-рядко и има по-малко реки.

— И така започнала враждата?

Брет сви рамене.

— Мисля, че не се е стигало до директни сблъсъци, но бащата на Етън съвсем ясно показвал, че ненавижда О’Конърс и правил всичко възможно, за да им пречи да се развиват. Завещал земята на Етън, който опитал да ожени доведения си син за Матилда, но тя провалила плановете му. Етън още не може да го преглътне.

— Спомена, мисля, че Чарли се е интересувал от Матилда? Защо и този брак се е провалил, след като баща му толкова е настоявал да свърже двете семейства?

Брет отново повдигна рамене.

— Нямам представа — отвърна искрено той.

Джени го погледна замислено.

— Дали това място наистина не е прокълнато, Брет? Чаринга не е ли зъл амулет?

Брет изсумтя.

— Това е смешно. Това място е като всички останали. Уединено, откъснато от света и заобиколено от най-суровите природни сили. Това, което се е случило с Матилда, е можело да се случи с всеки друг. Не трябва да забравяш какво е постигнала въпреки трудностите. Не се оставяй да те води въображението. Тук няма нищо зло — само една сурова действителност.

— Ти наистина обичаш това място, нали? — промълви Джени. — Въпреки че си загубил жена си заради него.

Брет с облекчение прие новата насока на разговора и започна да се отпуска.

— Марлийн беше градско момиче. Обичаше да скита по магазините, да ходи на кино, обичаше да се издокарва с нови дрехи и да посещава партита. Трябваше да се досетя, че тук няма да й хареса — каза тихо. — Дадох всичко от себе си, за да е щастлива, но това не й бе достатъчно.

Брет изведнъж изпита силно желание да я накара да види Чаринга през неговите очи — такава, каквато в действителност беше.

— Не изпадай в заблуда, Джени. Мястото може и да е откъснато от света, но в него има някакъв първичен дух. Помисли си за Матилда. Тя не е имала съвременните удобства или работници, които да й помагат, но е останала. Работила е и се е борила години наред, за да превърне фермата в това, което е сега, защото я е обичала. Обичала е земята, жегата и откритите пространства и въпреки всичко, което я е сполетяло, нищо не е било в състояние да я пречупи.

„Не съвсем нищо — помисли си Брет, — но засега Джени няма защо да го научава.“

Той замълча. Беше казал повече от достатъчно и, изглежда, че Джени беше доволна от наученото. Напрегнатото изражение на лицето й изчезна.

— Благодаря ти, Брет. Колкото повече чета дневниците, толкова по-малко ми се иска да остана. Изглежда Чаринга притежава силата да омагьосва хората, които живеят в нея. Като че ли духът на Матилда продължава да обитава къщата. Има моменти, когато знам, че тя е тук. Все повече се опитва да ме въвлича в нейния свят, а аз не съм сигурна дали това ми харесва — потрепери Джени. — Сякаш знае, че усещам болката й. За мен, обаче, е твърде скоро след загубата на Питър и Бен. Собствените ми рани още не са зараснали, за да поема и нейните.

Брет взе ръката й и я задържа.

— Тогава хвърли дневниците. Изгори ги. Остави миналото там, където му е мястото, преди да те е съсипало.

Джени поклати глава.

— Не мога, Брет. Трябва да науча какво е станало с Матилда — да се опитам да разбера какво я е задържало на това място.

— В такъв случай, нека ти покажа Чаринга такава, каквато я обичам. Нека ти помогна да разбереш защо Матилда е останала на тази земя, въпреки че природата тук състарява хората преждевременно. Това е моят дом, Джени. Не бих искал да съм другаде. Иска ми се и ти да заобичаш Чаринга.

Брет усети как го облива топлина. Джени щеше да го помисли за глупак след тази страстна тирада.

— Страхуваш се, че ще ти я отнема, нали?

Брет кимна, неспособен да отговори. Усещаше топлината на пръстите й върху неговите. Туптенето на пулса й се сливаше с биенето на сърцето му.

— Смяташ ли да продадеш Чаринга? — попита той накрая. Изпитваше ужасен страх от отговора й, но знаеше, че трябва да събере сили, за да го приеме.

— Не знам, Брет — отговори замислено Джени. — Тук е красиво и мога да разбера любовта ти към Чаринга. Само че тези надгробни камъни ме преследват. — Джени се отдръпна, скръсти ръце под гърдите си и по тялото й премина тръпка. — Съжалявам, че не мога да ти дам ясен отговор. Знам колко много зависи бъдещето ти от това.

Брет въздъхна с облекчение. Поне не беше взела решение още, значи имаше някаква надежда.