Последният валс на Матилда

— Разбрах, че живеете в Караджонг — каза Джени, за да запълни неудобното мълчание. — Предполагам, че името е на езика на аборигените, също като Чаринга? — Той я караше да се чувства неловко. В очите му се четеше пресметливост, а лицето му излъчваше зле прикрита алчност.

— Да, така е — потвърди той. — Караджонг означава вечнозелен, госпожо Сандърс. Караджонг и Чаринга са съседи от почти един век — усмихна се той снизходително.

Джени отпи от чая си с надеждата, че Брет скоро ще се появи. Този мъж не беше дошъл за сладки приказки — той целеше нещо.

— Знам някои неща от историята на Чаринга, господин Скуайърс. Повечето от тях ми се струват само догадки. Спомняте ли си изобщо Матилда Томас?

Изражението му бе преднамерено непринудено.

Андрю Скуайърс внимателно разглеждаше грижливо оформените си нокти.

— Завърших образованието си в чужбина, госпожо Сандърс, и се върнах тук, за да получа адвокатски лиценз. Работя в Мелбърн. Караджонг за мен е само място за отдих от градския шум. — Погледна я със сините си очи, без да мига. — Никога не съм имал удоволствието да се запозная с дъщерята на семейство Томас, но знам, че баща ми я е познавал много добре.

„Какъв лъжец“ — помисли си Джени и на свой ред го погледна втренчено.

— В такъв случай бих могла да ви посетя някой ден. Ще ми бъде интересно да поговоря с баща ви за онези години.

Той погледна към пода с ледено изражение и каза провлачено:

— Съмнявам се, че той би могъл да ви разкаже много неща. Двамата не са общували помежду си.

„Освен, че е лъжец, той е и един надут самовлюбен сухар — реши Джени. — А сега седеше в нейната кухня и пиеше от чая й като че ли той беше собственикът тук. Крайно време беше да си върви.“

— Наистина трябваше да се обадите предварително, господин Скуайърс — подметна студено Джени. — Имам планове за деня и вече закъснявам.

Андрю прие опита й да го отпрати със самодоволно спокойствие. Извади луксозна цигара от една сребърна табакера и я постави в цигаре от слонова кост. Запали цигарата със сребърната си запалка и издуха дима към тавана, преди да й отговори.

— Мила госпожо, вашето посрещане не спомага гостът ви да се почувства добре дошъл. Особено ако е изминал толкова път, за да ви посети.

— Каква е целта на посещението ви? — Джени погледна към вратата. Къде, по дяволите, беше Брет?

— Боже, боже! Какъв делови подход! Колко свежо! Мисля, че ние двамата ще се разбираме много добре, госпожо Сандърс.

— Зависи какво ще обсъждаме — отговори рязко Джени.

Той я погледна през цигарения дим.

— Изглеждате ми разумна жена, а Господ знае, че такива вече рядко се срещат. С вашия талант на художник и нарастващата ви известност ще се чувствате по-добре в града, отколкото на това забравено от бога място.

— Говорете направо, господин Скуайърс. Нямам на разположение цял ден.

Той запази лицемерната си любезност и тръсна пепелта от цигарата в чинийката. Джени си помисли какво ли би било да се изправи срещу него в съда. Той беше от типа студени негодници, които човек избира да са на негова страна в съда, а не срещу него.

— Разбрах, че Уейнрайт ви е осведомил, че се интересуваме от Чаринга, госпожо Сандърс. Дошъл съм, за да ви направя предложение.

Джени понечи да заговори, но той вдигна ръката си, за да я спре.

— Имайте любезността поне да ме изслушате, госпожо Сандърс.

— Само, ако вие имате любезността да не забравяте, че сте в дома ми. Нямате никакво право да се разпореждате — язвително подметна Джени. — Не се намираме в съда и аз не седя на свидетелската скамейка.

— Хванахте ме натясно — усмихна се студено той и я огледа. — Харесвам искрените жени, госпожо Сандърс. Ще се съгласите с мен, че човек се изморява от непрекъснатото общуване с подлизурковци.

Джени го погледна с презрение.

— От къде бих могла да знам?

Грубостта й изглежда не го засегна.

— Както споменах, ще ви предложа цена, която е повече от прилична за този имот. Ако се съгласите да продадете фермата, то тогава съм сигурен, че ще стигнем до споразумение, което да удовлетворява и двете страни.

Джени се облегна на стола, без да показва раздразнението си. Семейство Скуайърс нямаше да се откажат просто така, думите на Брет се потвърждаваха. Етън беше изпратил тази стара лисица да му свърши черната работа отново, точно както бе постъпил навремето с Матилда.

Джени се насили да се усмихне, но вътрешно изгаряше от желание да изтрие змийската усмивка от лицето му. Реши да продължи играта.

— За каква сума точно става въпрос?

Скуайърс се оживи, предвкусвайки постигането на целта, и приседна на ръба на стола.

— Седемстотин хиляди долара плюс цената на стоката.

Джени остана като гръмната, но не го показа. Беше виждала счетоводния баланс и оценката на фермата и знаеше, че цената, която й предлагаше, надвишаваше реалната стойност. Тази игра ставаше твърде опасна, за да я продължава. Можеше да поиска един милион и като познаваше силното му желание да притежава Чаринга, той може би щеше да се съгласи.

— Това със сигурност е много добра цена, господин Скуайърс — каза тя с привидно спокойствие. — Какво ви кара да смятате, че имам намерение да продам фермата?