Последният валс на Матилда

Един от железните резервоари за вода бе запратен върху покрива на къщата и бе разрушил напълно тази част от нея. Той беше полегнал настрани сред остатъците от южната стена. Вълнистата ламарина на покрива стърчеше над развалините като огромно ръждясало крило.

Матилда се обърна към Том. По лицето й се четеше странна смесица от облекчение и мъка.

— Ти ми спаси живота — прошепна. — Ако не бях дошла в Уилга… — Тя облиза устни. — Паднал е точно над спалнята ми.

Том се зае да организира работата веднага.

— Върви с Гейбриъл при овцете. Ние ще се заемем с ремонта. Изглежда, че силната буря е отминала Чаринга, защото няма много поражения. — Той се вгледа в Матилда. — Слава богу, че беше с нас, Моли.

Том насочи коня си към къщата, като подвикваше нарежданията си към помощник-овчарите, преди Матилда да има време да реагира.

Двамата с Гейбриъл прибраха стадото в кошарите. Нищо нямаше да им стане, ако поседят затворени няколко дена, докато поправят къщата. Гейбриъл се прибра в новата си колиба при новороденото бебе — сега, след като получи бекона и брашното, той смяташе, че задълженията му са приключили.

Матилда не можеше да влезе в къщата, независимо че повечето от щетите бяха от едната й страна, затова изкопа дупка на двора, огради я с камъни и накладе огън. През следващите дни тя готвеше храна за Том и двамата помощник-овчари, като използваше тенджерата и един очукан тиган. Нощем спяха на двора, увити в походни одеяла.

Мъжете направиха с подръчни средства скрипец и с много пот и неимоверни усилия поставиха тежкия резервоар на стойката му, след което се заеха с ремонта на къщата. Стените от масивно дърво бяха станали на трески, прозорците бяха изпочупени, перилата на верандата — на парчета, а покривът представляваше една каша от вълниста ламарина. Том свали шапката си и се почеса по главата.

— Предлагам ти да построим наново къщата, Мол. Тази стара съборетина се разпада над главата ти.

Матилда го погледна с невярващи очи.

— Не разполагаш с толкова време, Том. Ами стадото ти?

— Дяволите да го вземат — изруга той провлачено. — Работниците ще се погрижат за него, а аз искам да съм сигурен, че ще си на топло и сухо през зимата.

Том се отдалечи с уверени крачки, преди тя да може да възрази.

През следващата седмица мъжете работиха до припадък. Един от помощник-овчарите се върна от Уолаби Флатс с каруца дървен материал, като се кълнеше, че някакъв стар фермер е съборил една от бараките си и му го е подарил, без да му иска пари. Матилда го изслуша с невярващ поглед, но той държеше на версията си и тя нямаше друг избор, освен да му повярва.

Том от своя страна намери подход към аборигените. Натовари Гейб и момчетата да придържат страничните греди, докато той и останалите мъже ковяха дъските на външните стени. После им връчи чук и гвоздеи, за да закрепят ламарината на покрива и ги научи на тънкостите при поставянето на стъклата в рамките на прозорците.

Чаринга грейна на фона на късното есенно слънце с нова врата, поправени капаци и прозорци, всичко боядисано наново. Новата веранда сега опасваше цялата къща, а отгоре й хвърляше сянка нов полегат навес, закрепен върху груби дървени колони.

— Ейприл засажда цветя около навеса и страничните колони. Ако опиташ и ти, Мол, предполагам, че след няколко години тези стари дъски и ламарини няма да се виждат.

Матилда погледна новата къща, без да може да продума от вълнение, със замъглени очи от бликналите сълзи на благодарност и признателност.

— Сигурно имаш право, Том — обърна се тя към него. — Как бих могла изобщо да ти се отблагодаря? Ти ми помогна толкова много.

Том я прегърна.

— Да речем, че това е извинение за времето, когато ти дърпах косите и те бутах в реката. Съжалявам, че не се виждаме често, откакто умря майка ти. Ние сме приятели, Моли, а за какво са приятелите, ако не си помагат?

Матилда проследи с поглед мъжете, после влезе с Блу, който потичваше край нея, в къщата и затвори вратата. Нямаше думи, за да изрази вълнението си, когато закачи на стената акварела, изобразяващ Чаринга, нарисуван от майка й. Това, което със сигурност знаеше, бе, че най-накрая бе намерила мъж, на когото можеше да се довери. Един благороден и честен човек, когото можеше да нарече свой приятел. Навярно имаше и други като него. Добри хора, които още не познаваше, защото до този момент не желаеше да общува с никого.

Чувстваше, че има сили да се върне отново в обществото и реши, след като откара стадото до зимните пасища, да отиде до града, за да си купи рокля. Един ден — обеща си тя — щеше да намери начин, за да се отблагодари на Том за добрината му.

Джони отбеляза страницата, до която бе стигнала. Разбираше как се е чувствала Матилда. Подобно мило отношение след преживяното насилие сигурно я е стъписало и объркало и й е дало кураж. Различен от този, който й е бил необходим, за да опази стадото си, който я е накарал да отхвърли уединението си, да се среща отново с хора, да им се доверява.

Тя погледна към Рипър, който енергично се чешеше.