Последният валс на Матилда

Стригачите пристигнаха заедно с още овчари, помощник-овчари и момчета, които помагаха за катрана. Работата в готварницата се превърна в безкрайна върволица от готвене на ястия, печене на хляб и овче месо, приготовляване на пайове и кексове — всичко, което можеше да им отвлече вниманието от бурята. Пот се стичаше между гърдите на Матилда и дрехите й започнаха да лепнат, когато термометърът достигна трийсет и осем градуса. В кухнята беше топло и задушно и въпреки че бе навикнала на тежка работа, в края на деня се чувстваше изцедена и се възхищаваше на Ейприл. Макар и бременна в осмия месец, тя успяваше да изхрани осемдесет души, без да се оплаква.

Към края на втората нощ задухаха силни ветрове. Те завиваха прахта на спирали, фучаха с всичка сила, като помитаха всичко по пътя си. Нищо не бе в състояние да ги спре. Единственото, което можеха да направят, бе да се молят, бурята да не прерасне в торнадо.

Том наблюдаваше от верандата как ветровете фучаха през полето, чупеха клоните на дърветата, изскубваха коловете на оградите и ги подхвърляха към четирите края на Уилга, сякаш бяха кибритени клечки. Огромни вихрушки издигаха пръстта, носеха я известно време, след което я захвърляха настрана, всяка от тях раждаше по-малки и те помитаха плитката вода в потоците и я въвличаха във вихъра си. Покривите тракаха и пляскаха; едната стена на работилницата се повдигна, залюля се и се блъсна шумно в една от празните кошари. Капаците на прозорците се удряха; въздухът се насити с прах.

На третия ден по обяд ветровете прогониха бурята и всичко утихна. Хората от Уилга наизлязоха навън като корабокрушенци, които оглеждат останките от разбития кораб.

Върбите край реката бяха оцелели, дългите им гъвкави клони висяха над каменното корито, където бяха останали само няколко кални локви. Евкалиптовото дърво, в края на най-близкото пасище, беше разцепено на две. Лежеше на земята, а двете половини на сребристия му дънер стърчаха безпомощно нагоре. Два от шестте резервоара за вода бяха съборени. Те бяха първото нещо, което трябваше да се оправи. Ламаринените покриви трябваше да се закрепят, а работилницата — да се събори и изгради наново. За щастие нито едно животно в кошарите не бе пострадало, бяха само изплашени и по-нервни от обичайното.

Един от работниците, който поправяше оградите на пасищата, се върна мръсен и мрачен след дългата езда.

— Намерихме пет крави, Том. Съжалявам, приятелю. Сигурно са пострадали от челния фронт на ураганния вятър. Намерихме ги на километри от пасището им. Мъртви.

Том кимна примирено.

— Добре че не са повече. Овцете са живи и здрави, въпреки че кошарите са почти паднали отгоре им.

Матилда се замисли за Чаринга със свито сърце. Щетите от бурята в Уилга лесно можеха да се възстановят с помощта на толкова много хора, готови да помогнат. Но какво щеше да стане с Чаринга, ако същата буря бе преминала и там? Ами ако резервоарите са съборени, а сградите — пометени? С голямо усилие на волята тя потисна притесненията си. Стадото бе непокътнато, което означаваше, че и тя ще оцелее.

В кошарата за стригане работата вървеше с пълна пара, стригачите наваксваха загубеното време. Един опитен стригач можеше за един ден да обработи двеста овце. Те работеха с точни и премерени движения: бръсначът минаваше на милиметри от нежната кожа на животното; успяваха да запазят руното цяло, така че да угодят и на най-капризния началник. Това бе изтощителен труд, извършван сред атмосфера на пот, шум, мухи и воня на стотици рунтави задници.

Когато Матилда успяваше да се откъсне за малко от кухнята, тя се втурваше към стригачницата, за да гледа майсторите на бръснача, защото за разлика от повечето стригачници, Том не изпитваше опасения от присъствието на жени. Често грабваше ведрото с прясна вода и черпака и обикаляше подред около прегърбените мъже. В тази жега всеки от тях се нуждаеше от около десетина литра вода. Матилда обичаше да ги наблюдава как работят. Повечето от тях бяха ниски, жилави и дребни мъже, прегърбени, заради естеството на работата си, и с издължени ръце, което им бе необходимо, за да острижат овцата от носа до опашката.

Тази година в стригачницата на Том нямаше ударници. Те бяха рядка порода хора, които стрижеха над триста овце на ден и забогатяваха от спечелени облози. Надзирателят обикаляше нагоре-надолу покрай редицата потни и ругаещи мъже. Неговата дума беше закон и стригачите трябваше да спазват високите му изисквания: никакво срязване на руното или нараняване на нежната кожа на овцете.

Фъргюс Макбрайд и Джо Лонгхорн надзираваха работата, когато дойде ред и на техните стада. Те вдигаха шапка за поздрав към Матилда, но тяхната срамежливост им пречеше да подхванат разговор и вместо това се съсредоточаваха върху реколтата от вълна.