Последният валс на Матилда

В мига, в който овцете наизлязоха през портите, Блу започна да обикаля стадото с присвити крака и почти опрян до земята корем. Успяваше да ги държи вкупом, като буташе, хапеше заблудените овце и направляваше водача на стадото.

Матилда яздеше с Гейбриъл най-отзад и с отработен замах на конския камшик над глупавите им глави ги направляваше да вървят напред, като гълташе праха от стотиците копита. Космите на ръцете й настръхваха от електричеството във въздуха. Буреносните облаци се събираха в слой, носещ се под друг зловещ пласт, който закриваше изгрева на слънцето и придаваше оловна сивота на деня.

— Задава се суха буря. Не бива да сме на открито.

Матилда кимна. Обзе я силен страх. Трябваше да се доберат до Уилга, преди да се разрази бурята. Нямаше нищо по-ужасно от суха буря. При появата на първата светкавица щяха да загубят контрол над стадото.

Блу изглежда разбираше, че трябва да побързат. Той тичаше след поредната изплашена овца, побутваше по-тромавите и не изпускаше от поглед водача на стадото. Хапеше и ръмжеше, бягаше в кръг около тях, дебнеше, с присвити в прахта крака да върне обратно някоя заблудена овца. Преходът им отне един ден, но когато победеното слънце изчезна зад планината, те пристигнаха в пасищата на Уилга и с облекчение съзряха приближаването на помощник-овчарите, които идваха да ги посрещнат. Овцете най-после бяха прикарани в малката ливада зад стригачницата и отделени от другите големи стада посредством огромния лабиринт от кошари.

— Утре ще ги групираш — каза Том. — Изглежда, че бурята скоро ще връхлети.

Матилда приключи с преброяването и въздъхна с облекчение.

— Не съм загубила нито една по пътя. Добре, че дойдохме навреме.

Двамата вдигнаха едновременно глави към прииждащите буреносни облаци.

— Задава се страшна буря — каза притеснено Том, докато вървяха към заграждението на конете. Двата й коня бяха пуснати при останалите. Задниците им потръпваха от предусещането за наближаващата буря.

— Ейприл е вътре. Хайде, време е за вечеря.

Ейприл беше три, а може и пет години по-голяма от Матилда. Ръцете й бяха зачервени от работа, стройната й фигура изглеждаше твърде крехка, за да издържа на жегата и напредналата бременност. Личеше, че е изморена, но не спираше да снове между печката, масата и мивката. Ръкавите на роклята й бяха навити до лактите, а около лицето й висяха влажни кичури коса.

— Радвам се да те видя отново, Моли — поздрави я тя с измъчена, но дружелюбна усмивка. — Още един чифт ръце са ми добре дошли точно сега.

Матилда отмести очи от корема й. Почувства тъга, но веднага я отпъди решително и без угризения. Ейприл сама бе избрала да се омъжи и да има деца. Това не влизаше в нейните планове, тогава защо да се чувства тъжна, вместо свободна от всякакви окови?

Фермата Уилга беше по-голяма от Чаринга. Простираше се отвъд гребена на невисок хълм. Верандата, която опасваше къщата, бе с изглед към близките пасища и потоци. Дърветата правеха сянка над бараките на работниците и останалите постройки край коритото на потока. Също като в Чаринга, около къщата нямаше никакви дървета, заради опасността от пожар.

Ейприл наля в един леген гореща вода от чайника и й подаде кърпа и калъп домашен сапун.

— Измий се и се почини малко, Мол. Ще хапнем малко по-късно.

Стаята на Матилда се намираше в дъното на източния край на къщата. Прозорците гледаха към оборите, а вътре бе тясно и претъпкано с масивни мебели и огромно месингово легло. Миришеше приятно на восък и подът беше наскоро изциклен. Тя се заслуша в гласчетата на децата, които играеха на двора. Колко ли деца имаше Том? Четири или пет?

Сви рамене, погледна се в огледалото и застина поразена. Тя ли беше тази почерняла жена с дива коса? Досега не се бе замисляла колко е пораснала и отслабнала или колко я състаряваха бръчиците около очите й. Ако косата й бе малко по-тъмна, а очите по-наситено сини, можеше да каже, че жената в огледалото е призракът на Мери Томас.

Тя погледна унило към вълнените панталони с подкъсени крачоли. Бяха износени и на петна. На коленете и глезените имаше връзки, които я предпазваха от пълзящите гадини. Сивата риза, някога синя, бе избеляла от слънцето и многократното пране с луга.

От устата й се отрони въздишка. Мери Томас също обичаше да носи работни дрехи, но дрехите й винаги бяха безупречно чисти и закърпени, не като тези опърпани дрипи.

Сети се за спретнатата памучна рокля на Ейприл и за думите на Том, че би трябвало да носи рокли и да ходи на танци. Матилда направи пренебрежителна гримаса, бързо свали напоените с пот дрехи и започна да се мие. От много време насам не си правеше труда да се издокарва и вероятно никога повече нямаше да го направи. Сама беше избрала да живее по този начин и ако това я правеше по-малко женствена, толкова по-добре. Животът на жените тук и без това бе много труден, а тя бе решена да оцелее.

Матилда бе заспала на пухения матрак. Събуди се от сигнала за вечеря. Стана и се забърза към кухнята при другите. Чувстваше се притеснена да яде пред шест чифта очи, които следяха всяко нейно движение.