Последният валс на Матилда

Той намигна и скочи от камиона. Лицето му бе посивяло от силната болка и бе покрито с капчици пот.

Брет знаеше, че е безполезно да му предлага помощ и затова тръгна след тромавата фигура през паркинга и по стълбището на хотела. „Нищо не му струваше на Джон да раздава съвети — помисли си Брет. — Неговия живот беше свързан с тръстиката, която беше по-обсебваща от която и да е жена, само че той никога нямаше да го разбере, така че нямаше смисъл да спори с него.“

Хотелът се издигаше върху подпори по средата на един хълм. Около него растяха тропически дървета и ярки пълзящи цветя и лозя. Верандата и отворените прозорци улавяха и най-слабия полъх на вятъра. Въздухът на хълма бе по-малко влажен, но миризмата на меласа не отслабваше, защото долу в долината комините на рафинерията не спираха да димят.

Брет последва брат си по напукания линолеум на тъмния коридор и стълбището. Джон отвори със замах вратата на стаята си и се строполи на старото желязно легло.

— Бирите са в хладилника — каза с немощен глас.

Брет се намръщи при вида на хотелската стая, която трябваше да дели с братята си. Дори помощник-овчарите в Чаринга живееха при по-добри условия. В стаята имаше три легла, малка масичка, липсваха пердета и килим, а от тавана висеше само една гола крушка. Боята се лющеше, настилката на пода бе издута в ъглите, дебел слой прах покриваше всичко, а спалното бельо сякаш не бе прано от месеци. Вентилаторът на тавана скърцаше вяло, мухоловките явно не бяха сменяни от няколко седмици. Брет хвърли сака на най-близкото легло и отвори хладилника. Колкото по-скоро успееше да измъкне Джон от тази дупка, толкова по-бързо щеше да хване обратния самолет до Мерибъроу.

Бирата беше леденостудена, устата и гърлото му замръзваха и след първата глътка усети леко главоболие. Но нямаше по-добро средство за утоляване на жаждата в угнетителна жега като тази. Брет пресуши бутилката, метна я в препълненото кошче и си отвори друга. Свали си панталона, чорапите и ботушите и се хвърли на леглото. Бирата го разхлади, но и го накара да се изпоти. Чувстваше се напълно изтощен.

— Защо, за бога, живееш по този начин, Джон, след като знаеш, че това те убива?

Брет бе преднамерено рязък, защото знаеше, че дипломатичният език бе непознат за Джон.

Брат му лежеше по гръб върху дебелия матрак, с ръце под главата.

— Защото съм свикнал с този живот и съм добър в работата си. — Той с мъка легна на една страна, прежълтялото му лице се оживи и по бузите му изби червенина. — Нищо не може да се сравни с усещането да си господар на тръстиката. Все още съм един от най-бързите резачи и макар че в момента малко съм отслабнал, никой не може да ме надмине. След няколко седмици ще съм на крака. Всички боледуваме понякога, такъв е животът. Не можеш да си представиш колко е приятно да работиш с тези момчета, а и през това време парите се трупат в банката.

— Каква е ползата от всичките тези пари, ако не ги харчиш? От години говориш, че ще си купиш собствен имот. Защо не го направиш, докато си здрав и още можеш? Остави тази работа на някой друг наивник.

Джон се отпусна на възглавниците.

— Не става, братле. Стопанството, което искаме да купим, ще глътне всичките ни спестявания с Дейви, че и отгоре. До няколко години сигурно ще успеем да съберем парите.

— Глупости! Говориш точно като баща ни. Много добре знаеш, че стопанството ще си остане само на приказки, Джон. Ще продължиш да живееш в порутени хотели и бараки, докато остарееш и се поболееш. Болничните сметки ще погълнат спестените пари.

Джон не се впечатли от избухването на Брет.

— Помниш ли, че ти споменах за онова стопанство в Мосман? Наистина е страхотно, с къща и всичко останало. Мисля, че с Дейви ще се уредим много добре, ако го купим.

— Колко пари не ви достигат? Ще ви додам колкото не ви достигат, само и само да се махнете от тръстиката.

— Благодаря ти за предложението, но с Дейви ще се оправим сами.

Джон допи бирата си и се пресегна за нова.

Брет забеляза как ръцете му треперят и с каква мъка преглъща бирата. Той наистина беше много болен и въпреки че сигурно имаше повече спестени пари, отколкото Брет можеше да си представи, глупавата му гордост нямаше да му позволи да се махне от тръстиката, докато не се строполеше мъртъв. Брет знаеше, че ако им даде спестяванията си, никога нямаше да може да си купи ферма, но си струваше да помогне на Джон да оздравее и да се изправи на крака.

Той се вгледа в брат си. Годините, през които живееха разделени и разстоянието между тях, ги бяха отчуждили. Ако някой го попиташе какво мисли Джон за нещо, различно от тръстиката, той нямаше да може да му отговори. Никой от двамата не разбираше стремежите и амбициите на другия. Причината за посещението му тази година беше ясна. Но защо беше идвал предишните пъти? Кръвните връзки бяха много слаби — почти се късаха — и въпреки това нещо го теглеше към родните места, които никога не бе обичал. Нещо непреодолимо и смущаващо.