Последният валс на Матилда

Брет и Гил се погледнаха разбиращо.

— Виждам, че не си се променила — промърмори иронично Брет.

Грейс го плесна закачливо.

— Време е да се задомиш, Брет Уилсън. Моите деца имат нужда от братовчедите, които да си играят и да им ходят на гости. Нима по онези места няма някоя жена, която да харесваш?

Той ядосано сви рамене, усещаше, че се изчервява.

— Няма ли да почерпиш по бира, Грейси? Устата ми съвсем пресъхна.

Тя му хвърли поглед, който казваше, че нищо няма да я отклони от мисията й в живота и влезе в къщата, за да донесе бира.

— Къде са децата?

— На пасищата с Уил Старки. Стадото е на зимните пасища и решихме, че са достатъчно големи, за да спят навън. Утре ги чакаме да се върнат.

Брет се усмихна при мисълта за двете момчета и сестра им.

— Не мога да си представя как тези разбойници се оправят със стадото.

— Ще се изненадаш, като ги видиш как яздят. Добри са почти колкото мен. Мисля, че ще останат във фермата, след като завършат училище. — Той погледна към Брет. — Имат особено отношение към земята, също като нас двамата.

Грейс се върна с бирите и чиния сандвичи, за да се подкрепят, докато стане време за чая. Тримата се отпуснаха в удобните столове и се загледаха в пасищата. Поговориха си за Джон и Дейви, за тръстиката и посещението на гробището. Гил му разказа за продажбата на вълната, за сушата и за отглеждането на расови коне, което беше последното му рисковано начинание. Грейси се опита да навие Брет да се запознае с няколко от неомъжените й приятелки, но се отказа, след като той я заплаши, че ще си тръгне.

Грейс го погледна замислено.

— Нещо се мъти в главата ти, Брет, и имам чувството, че няма нищо общо с Джон и Дейви. — Тя подпря ръце на коленете си и се приведе към него. — Какво има, слънчице? Неприятности в Чаринга?

„Ама че проклетница — помисли си ядосано Брет. — Никога не пропуска възможност.“ Отпи една голяма глътка от бирата, за да спечели време, но тя продължи да го гледа с очакване.

— Чаринга има нов собственик — продума накрая.

— Господи, каква новина! — възкликна тя. — Нали още не си загубил работата си?

Брет се загледа в чашата, преди да я пресуши.

— Не знам. Новата собственичка е от Сидни и не е много сигурно дали няма да реши да я продаде.

— Собственичка? — Очите на Грейси светнаха. Тя се облегна на стола и скръсти ръце. — Значи това било — каза тържествуващо. — От минутата, в която те видях, разбрах, че става нещо.

— Зарежи това, Грейси — промърмори Гил. — Не оставяш човек една дума да каже.

Започна да не го свърта на едно място. Стана от стола и се заразхожда напред-назад по верандата, докато им разказваше за Джени. Когато свърши, млъкна и пъхна ръце в джобовете.

— Вече ви е ясно, че времето ми в Чаринга може би изтича и трябва да реша какво ще правя по-нататък. Отчасти съм дошъл и затова.

Грейси се разсмя до сълзи и двамата братя се спогледаха и свиха рамене. Нямаше смисъл да се опитват да разберат какво се върти в главите на жените.

След малко тя се успокои и ги изгледа със съжаление.

— Мъже! — възкликна с укор. — Ама, честно. Нямате си никакво понятие, нали? — Тя се обърна към Брет. — Изглежда си влюбен в тази млада вдовица. Защо тогава е тази трагедия? Кажи й, глупак такъв! Виж какво ще ти отговори, преди да изпадаш в паника. — Тя вдигна брадичка и очите й светнаха като на ястреб. — Предполагам, че ще останеш изненадан от отговора й.

Брет за момент се обнадежди, но след като размисли, отново помръкна.

— Тя е много богата, Грейси. Какво, за бога, ще види в мен?

Грейс започна припряно да събира чиниите и чашите. На бузите й бяха избили две червени петна.

— Не се подценявай, Брет. Ако тя не разбира какъв свестен човек си, тогава не си струва да си с нея. — Тя се изправи и го погледна ядосано. — Чака достатъчно дълго, докато срещнеш подходящата жена. Недей да изпускаш тази възможност. Може да е последната.

— Не е толкова лесно — избоботи Брет. — Тя е богата, красива и още скърби за семейството си.

Като балансираше с чиниите, Грейс открехна вратата с крак.

— Аз не ти казвам да скочиш и с двата крака — въздъхна тя. — Дай й време да те опознае. Първо се сприятелете и после виж как ще се развият нещата. — Тя го погледна нежно. — Заслужава си да почакаш, ако държиш на нея, Брет. — Вратата се затръшна зад нея и на верандата настъпи тишина.

— Мисля, че Грейси е права, приятелю — обади се Гил замислено.

Брет насочи погледа си към ливадите, объркан от собствените си мисли.

— Сигурно — промърмори Брет, — но ако не се получи нищо, ще трябва да си потърся нова работа.

Гил се облегна на стола и подпря крака на перилата.

— Има един хубав малък имот, който ще излезе на пазара след няколко месеца. Фред Долиш и жена му са решили да се оттеглят и ще се местят в Дарвин, при внуците си. Фермата е прекалено голяма за тях, а никой от синовете им не иска да се занимава с нея, затова ще я продадат. — Той погледна към Брет. — Фермата е около четиристотин хиляди декара. Овцете и конете им са първокласни. Ще ти хареса, Брет — ако имаш пари да я купиш.