Последният жив

— Никой не беше виновен. Нито Коув, нито пък ние. Руснаците извадиха голям късмет. Какво не бих дал да върна лентата назад, но не мога. Никой не може. Ранди Коув е страхотен агент.

— Следователно той няма лични причини за отмъщение?

— Не. Вече говорих с Коув. Самия него за малко не са го очистили непосредствено след екип „Чарли“. Закле ми се, че когато е бил в сградата, вътре е имало всичко, което е трябвало да го има.

— С други думи, той твърди, че самия него са го изработили, за да ни подаде грешна информация. После са разкарали бюрата и папките и са сложили картечници, така ли?

— Нещо такова. При това са изпипали работата много бързо. Коув твърди, че е бил в сградата два дни преди твоите хора да я ударят. Успял да проникне в голям наркоканал.

— Пърс, не че ти давам акъл как да си вършиш работата, но според мен най-добре е да си го прибереш. Човекът е разкрит и се нуждае от охрана.

— Коув може да се опази сам. Освен това, докато все още е навън, може да свърши повече работа. Каза ми, че бил по петите на някакъв крупен доставчик, вероятно за цялото Източно крайбрежие.

— Това изобщо не ме интересува. Искам да спипам онези, които ни заложиха този капан.

— Там е работата, Уеб, че може да са едни и същи хора.

— Не ми се струва много логично. Защо му е на един крупен доставчик на дрога да привлича вниманието на Бюрото върху себе си?

— Може да има най-различни причини. За отмъщение, за назидание на дистрибуторите. Или пък за да сложи конкуренцията на топа на устата.

— Само да ми паднат — обади се Романо, — и ще им покажа аз на тях къде е на топа устата.

— Разбирам, че не сте били често във връзка — намеси се Уеб.

— Откъде знаеш? — попита Бейтс.

— Ако е толкова добър, колкото се твърди, той ще очаква всички да му имат доверие и да не го надзирават много-много. Ще си кротува, ще си върши работата, няма да се доверява на никого и ще се опита да спипа лошите, преди те да спипат него.

— Добре си го преценил.

— Всъщност говоря от собствен опит.

— Като стана дума за опит, обади ми се Бил Канфилд. Утре ще прескоча до фермата му да се срещна с него. Ще дойдеш ли с мен?

— Казах ти вече, много искам да дойда. А ти, Поли?

Бейтс го изгледа внимателно.

— Ти да не си оня Пол Романо, дето беше в „Делта“ и после в специалните части на Ню Йорк?

— Пол Романо е един — отвърна Романо без капка високомерие.

— Арафат значи?

— Ами да, когато искаш да наемеш само най-добрите…

— Добре тогава, считай се временно нает. Ще говоря с командира ти.

Романо го изгледа смаян.

— Нает за какво?

— За да правиш това, което ти кажа. Хайде, до утре.

Уеб остави Романо пред къщата му. Преди да слезе, Пол го попита:

— Абе, Уеб, добре ли плащат тия? Енджи все ме врънка за нова пералня и сушилня, пък трябва да довършвам и мазето…

— На твое място не бих споменавал пред Енджи, че съм на нова служба. А колкото до заплащането, моли се да не е по-малко отпреди.

Докато се измъкваше от колата, Романо поклати глава.

— Все на мен такива…

Уеб подкара безцелно колата, но след няколко преки си каза, че няма да му навреди да поработи малко като редови полицай. Беше му много мъчно за Крие Милър и никак не завиждаше на онези, дето щяха да съобщят на жена му. Надяваше се поне, че Милър няма деца, но младежът изглеждаше като човек, който има. По дяволите, колко много мъка има в тоя живот, помисли си той.

Отби от околовръстното шосе, вля се в междущатската магистрала 395 по посока на север и прекоси реката по разнебитения мост на Четиринайсета улица, върху който навремето се бе стоварил самолет, неуспял да излети в снежната буря. Постепенно колата навлезе в една част от столичния град, където малцина уважаващи себе си данъкоплатци изобщо дръзваха да припарят, особено по това време на денонощието, освен ако случайно не се загубеха или пък не носеха служебен пистолет и полицейска значка.

Обстановката му беше позната. По същия път бяха минали с другарите му от екипа в последната нощ в техния живот. Уеб съзнаваше, че неговият привидно незабележим мъркюри с правителствени номера безпогрешно го издава като агент на ФБР, но пет пари не даваше за това. В продължение на цял час той обикаля напред-назад из квартала, като не пропусна да огледа нито една глуха уличка, нито едно ъгълче, нито една пролука между сградите. На няколко пъти покрай него минаха патрулни коли, които търсеха нарушители или дебнеха плячката си като котки в птичарник.