Последният жив

Уеб забеляза, че хлапакът го размахва със завидна ловкост. Сигурно бе оцелял в десетки улични битки, което означаваше, че съперниците му не бяха имали този късмет. Беше доста по-нисък от Уеб, но и по-мускулест, а вероятно и по-бърз. Класически случай на премерване на силите между младостта и опита.

— Е, хайде, ела да ме пробваш, млади момко — промърмори на себе си Уеб, докато се готвеше за бой.

Хлапакът се хвърли напред, като замахна с ножа толкова бързо, че Уеб едва успя да проследи движението на дългото острие. Това не му бе и нужно, защото в същия миг той му подложи крак и го просна на земята. Момъкът се вдигна мигновено на крака, но още със ставането юмрукът на Уеб се стовари в лицето му със силата на пневматичен чук. Зашеметен, хлапакът се просна отново на земята и Уеб се хвърли отгоре му. С желязната си хватка изтръгна ножа от ръката на нападателя, като едновременно с това прекърши двете му подлакътни кости. Без сигурността на оръжието и при вида на двата назъбени чукана, които стърчаха навън от кървящата рана, борбеността на хлапака изведнъж се изпари. Той си плю на петите, а писъците му дълго огласяха мрака. Уеб се отърси, събра мислите си и със залитане се упъти в посоката, накъдето бе отхвръкнал пистолетът. Така и не стигна до него.

От всички посоки в мрака изплуваха сенки на хора, които го обградиха, отрязвайки му пътя към оръжието. В ръцете си държаха пистолети и ловни пушки с прерязани цеви. Уеб усети, че много се радват на плячката си, а обстоятелството, че бяха десет срещу един, не ги смущаваше ни най-малко. Той си каза, че няма какво да губи, и реши да играе твърдо. Вдигна значката си на ФБР и извика:

— Мога да ви прибера на топло за незаконно притежаване на оръжие. Само че днес съм в добро настроение и ще ви оставя да си ходите мирно и тихо по пътя. Хайде, измитайте се, докато не съм се ядосал.

В отговор те само стесниха полукръга около него. Усетил стената зад гърба си, той си каза, че този път няма накъде да мърда, освен ако не се дематериализира в пространството. Затова се хвърли в атака. Първите двама отхвръкнаха встрани като гумени човечета, но тогава пред него се изправи най-едрият човешки индивид, който бе виждал в живота си, може би с изключение на някои състезатели по американски футбол. Човекът беше около два, два и десет висок и като нищо имаше сто и осемдесет килограма. Уеб инстинктивно си каза, че новият му противник е именно Големия X.

Мъжът срещу него беше облечен с копринена риза в цвят бордо с къс ръкав, която Уеб спокойно би могъл да използва вместо спален чаршаф. Крачолите на бежовия ленен панталон прилепваха по дългите му крачища, които бяха толкова дебели, че всъщност изглеждаха къси. Не носеше чорапи, а ризата му беше разкопчана до пъпа, макар че духаше остър ветрец и температурата в никакъв случай не беше повече от десет градуса. Грамадният му череп беше покрит с едва набола косица, а лицето му съответстваше на общия вид — с огромен разплеснат нос и малки щръкнали уши, продупчени с няколко дузини диамантени обици.

Без да губи време, Големия X пристъпи напред. Когато грамадната лапа на великана сграбчи предницата на якето му, Уеб го удари в стомаха с такава сила, че юмрукът му би повалил шампион по бокс от най-тежка категория. Ала Големия X само изръмжа в отговор. После ръката му като подемен кран вдигна Уеб от земята, замахна и го хвърли на четири-пет метра назад. Другарчетата на гиганта полудяха от възторг. Те скачаха като маймуни, пляскаха с длани във въздуха, разменяха си някакви странни удари, свиркаха и дюдюкаха и по всевъзможен начин даваха израз на злорадството си.

Уеб не бе успял да се изправи на крака, когато гигантът го нападна отново. Този път той го вдигна за колана на панталоните и го запокити в една редица кофи за боклук. Уеб се изправи бързо, но от сътресението бе останал без дъх и му се повръщаше. Преди Големия X да стигне до него, той се хвърли напред и заби рамото си, а с него и всичките си стотина килограма, в корема на гиганта. Все едно, че се бе ударил в градския автобус — тялото му отскочи назад и се просна на асфалта, докато врагът дори не помръдна. Стори му се, че си е изкълчил рамото. Изправи се бавно, като се правеше на сериозно ранен, и изведнъж с рязък отскок замахна и заби петата си в лицето и главата на Големия X. От ухото на гиганта рукна кръв. Уеб с радост констатира, че ударът го е облекчил от тежестта на част от бижутерията му, като на нейно място стърчаха безформени парчета кърваво месо.