Последният жив

— Гуен не понася да й пуша вкъщи. Когато мога, припалвам навън — обясни той. — Добър въпрос, Уеб. От камиони на коне. И аз се питам понякога как стана така. Не че не ми се е приисквало да се върна при камионите. Аз съм роден и израснал в Ричмънд. Човек така свиква с този град, с доброто и лошото в него, че трудно го забравя. Видял съм и двете страни на медала, повярвай ми. Само че Гуен си умира за коне, тя самата е родена във ферма в Кентъки. Конете са й в кръвта, нищо, че отначало на мен само ми вдигаха кръвното. И така, решихме да пробваме. Още не мога да ти кажа дали се справяме, или не. Вложил съм и последния си цент в тая проклета ферма, тъй че нямам друг избор, освен да успея.

— Какво точно се прави в една ферма за коне? — попита Романо, като се наведе напред. — Разбираш ли, единствените коне, които съм виждал, са онези, дето теглят файтоните край Сентръл Парк. Аз съм кореняк нюйоркчанин.

— Жалко за теб, момче — отвърна Канфилд, като се извърна да погледне Романо. — Прощавай, не ти чух името.

— Романо, Пол Романо. Приятелите ми викат Поли.

— Е, аз още не съм ти приятел, тъй че ще ти викам Пол. Значи така, главното нещо, което се прави в една ферма за коне, е да се пръскат пари. Най-напред се изръсваш жестоко, за да купиш имота и да плащаш заплати на сума ти хора, които уж ти работят. После купуваш самите коне и те ти изяждат ушите. После изсипваш още чувал долари за някакъв нафукан жребец, дето бил спечелил сума ти награди по надбягванията, да ти заплоди кобилите. После трошиш луди пари по кончетата, дето се раждат. Докато станат на една година, се грижиш за тях, сякаш са ти родни деца. Къде ти, едно годиначе струва толкова, колкото да изучиш трима синове в Харвард. После се молиш поне едно от тях да се окаже качествено, че като го продадеш, да спечелиш пет процента отгоре на това, дето си вложил, за да го отгледаш, като си си скъсвал задника да му слугуваш по шестнайсет часа на ден. А ако това не стане, банката, отпуснала парите, идва и ти прибира всичко, и те изхвърля на улицата. — Той отново се обърна и изгледа Романо. — Та такива ми ти работи, Пол. Други въпроси?

— Не, чух достатъчно — заяви Романо.

Стигнаха до един комплекс от хамбари, конюшни и други постройки; Канфилд прекара колата под една дървена арка, за която поясни, че била построена по модела на онази в имението на Джордж Вашингтон в Маунт Върнън, само дето струвала много повече пари.

— Това тук е развъдникът. Ясли за конете, голям плевник за сено, офиси, манеж, мивки за миене на животните, писти за надбягвания и така нататък. Каквото бог дал — засмя се той, докато слизаше от джипа. Тримата агенти го последваха.

Канфилд подвикна на някакъв мъж, който в този момент разговаряше с двама младежи:

— Хей, Немо, я ела за малко.

Мъжът пристъпи към тях. Приличаше на човек, привикнал на физически труд. На ръст беше колкото Уеб, но много по-набит; имаше къса, твърда четина, леко прошарена на слепоочията, и мъжествено, обветрено лице. Облечен беше като фермер — джинси, избеляла памучна риза и островърхи ботуши за езда. Не бяха от крокодилска кожа и със сребърни токички. Бяха прашни и доста поизносени, особено отвътре, където се бяха трили о стремето. Докато се приближаваше към тях, мъжът свали широкополата си каубойска шапка и обърса потното си чело с мръсна кърпа.

— Немо Стрейт е управителят на фермата ми. Немо, тия типове са от ФБР, мътните ги взели. Дошли са да ми кажат, че животът ми е в опасност, понеже оня мръсник, дето уби сина ми, бил избягал от пандиза и можело да дебне наоколо.

Стрейт ги удостои с мрачно враждебен поглед. Уеб подаде ръка.

— Казвам се Уеб Лондон.

Стрейт се здрависа с него и Уеб усети силата на ръкостискането му. Мистър Немо Стрейт беше як мъжкар и явно много държеше да го покаже. Уеб забеляза, че крадешком оглежда пораженията по лицето му. Повечето хора правеха това със съчувствие — нещо, което го вбесяваше. Този Немо обаче само леко се намръщи сякаш за да покаже, че самия той е преживял къде по-страшни неща. Уеб веднага го хареса.

Канфилд посочи Уеб с пръст.

— Този младеж тука действително направи опит да спаси момчето ми, което не може да се каже за всички останали участници в събитието.

— Ако питаш мен, тая шибана държава я бива само да обърква живота на хората — заяви Немо, като гледаше Уеб. Произношението му беше типично провинциално, като на кънтри певец, провлачено и с кратки затихвалия след всяка ударена сричка. Уеб веднага си го представи в някакъв бар на юг, как скача на подиума и се надпява с оркестъра. Той отмести поглед към Бейтс, който в този момент казваше:

— Ние просто се опитваме да ти помогнем, Били. Ако някой се опита да ти стори нещо, искаме да сме близо до теб, за да го спрем.

Канфилд огледа имението си и после се обърна към Бейтс:

— В тая ферма имам десет души работници и всеки от тях знае как се държи пушка.

Бейтс поклати глава.

— Ние си влязохме най-спокойно през портала и ти даже не знаеше кой идва. Излезе да ни посрещнеш невъоръжен и без охрана. Ако целта ми беше да те убия, щеше вече да си умрял.

Канфилд се усмихна.