Последният жив

Със същия този ритник Уеб бе откъсвал петдесеткилограмови боксьорски круши от стойките им. Ала врагът му и този път остана на крака, неподвижен като околните тухлени сгради. Как беше възможно това? Големия X не му остави много време за чудене, защото се хвърли напред с бързина, на каквато неговото туловище не би трябвало да е способно, и стовари юмрука си в лявото му слепоочие. Усещането беше, сякаш го е ударила чугунена топка за събаряне на сгради, но все пак Уеб остана в съзнание. Няколко секунди по-късно гигантът го влачеше или по-скоро носеше като кукла по тъмната уличка, като веднъж — вероятно за удоволствие, тъй като Уеб отдавна бе престанал да оказва съпротива — го удари с главата напред в контейнера за боклук. При този удар Уеб най-после загуби съзнание.

Когато се свести, усети, че седи на нещо меко. Отвори очи — намираше се в служебния мъркюри. В този момент Големия X затръшна вратата на колата и си тръгна. През цялото време той не бе казал нито дума, а Уеб през живота си не се бе чувствал по-унизен. Сега чак разбра защо бабата и Джеръм се бяха държали толкова странно. Нямаше да се учуди, ако Джеръм още не се бе прибрал вкъщи.

Уеб бавно се изправи на седалката, опипа се за счупени кости. Когато отвори дясната си ръка, листчето изпадна от нея. Уеб видя, че бе изписано с цифри и думи, вдигна глава и погледна изумен към мястото, където допреди миг бе стоял Големия X, но не го видя повече. Той пъхна листчето в джоба си, завъртя ключа и даде газ с такъв устрем, че отзад замириса на изгоряла гума. Искаше само едно — да се махне час по-скоро от това място. Якето, обувките и пистолета му ги нямаше, както и голяма част от самочувствието му.

28

Беше рано сутринта и Уеб лежеше във ваната в поредния второкласен мотел. Всяка част на тялото го болеше. Обширните охлузвания по ръцете и краката му пареха, сякаш някой притискаше към тях нагорещена ютия. На челото му — там, където Големия X го бе цапардосал в контейнера за боклук — имаше грамадна цицина, а откъм здравата дотогава страна на лицето му — зейнала рана, най-вероятно пълна с парчета асфалт.

Мобилният му телефонът иззвъня, Уеб протегна ръка и го сграбчи. Беше Бейтс.

— Ще намина да ви взема с Романо след час от дома му.

Уеб изохка.

— Какво има?

— Снощен съм. Леко ме наболява главата.

— Съчувствам ти, Уеб. И тъй, след час! Ако не си там, търси си друга планета. — Бейтс затвори.

Точно след час Бейтс мина покрай дома на Романо, взе ги и тримата поеха към фермите на Вирджиния.

Бейтс се загледа в пресните рани на Уеб.

— Какво ти става, по дяволите? Дано само да не си съсипал още някоя кола!

— Подхлъзнах се, като излизах от ваната.

— И се подреди така от едно подхлъзване?

— Какво казват, Пърс, повечето злополуки стават у дома.

След един час отбиха от магистралата и в продължение на много километри се движиха по малки селски пътища сред гористи хълмове. По едно време Уеб си помисли, че са се заблудили, защото шосето съвсем изчезна и колата заподскача по коларски път. Накрая стигнаха до провиснала на пантите си желязна порта с надпис:

„Ферма «Източен вятър».

Ловът, риболовът и преминаването абсолютно забранени.

Нарушителите ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона“.

Това беше фермата на семейство Канфилд. Сигурно сме дошли отзад, помисли си Уеб. Докато четеше заплашителния надпис, той вътрешно се усмихна. Тъкмо него ли се опитваха да сплашат? Погледна към Романо, който също се подхилваше — явно си мислеше нещо подобно. Оградата в този участък беше ниска, от прости дъски и метални колове. Наоколо имаше само пущинак и не се виждаше жива душа.

— Човек може да прескочи оградата, да отиде до къщата, да изколи стопаните до крак, да си отвори една бира от хладилника, да погледа телевизия и най-спокойно да си тръгне. Никой няма и да разбере, поне докато не пукне пролет — отбеляза Романо с тон на познавач.

— Като нищо — обади се Уеб. — И понеже убийството не е сред забранените дейности според табелката, няма и да го преследват с цялата строгост на закона.

— Не ми се слушат глупости — изръмжа Бейтс. Уеб забеляза, че шефът е разтревожен. Мястото наистина беше уязвимо отвсякъде.

Полека-лека те обиколиха участъка и стигнаха до предния вход на „Източен вятър“. Парадната порта донякъде напомняше солидните метални решетки пред Белия дом. Ала понеже отвсякъде другаде оградата беше толкова примитивна, че не осигуряваше никаква защита, присъствието на тези тежки, непристъпни железни врати беше повече от гротескно от гледна точка на сигурността. Над тържествения портал имаше надпис от ковано желязо с името на фермата. На всичко отгоре крилата зееха широко разтворени! Имаше сигнална кутия на интерком; Бейтс се пресегна и натисна копчето. След известно време от високоговорителя се чу глас и Бейтс извика:

— Специален агент Бейтс, ФБР.

— Влизайте! — каза гласът. — Карайте по главната алея и на първия разклон свийте надясно към къщата.

Когато колата потегли, Уеб отбеляза: