Последният жив

— Ами ако ти кажа, че няколко от хората ми ви държат на мушка през цялото време, откакто наближихте имението?

Уеб и Романо се огледаха крадешком. Уеб беше развил шесто чувство да усеща, когато към него има насочено оръжие, и се зачуди защо този път чувството му бе изневерило.

— Тогава бих те запитал не те ли е страх, че твоите хора може да застрелят невинни граждани? — повиши глас Бейтс.

— Бъди спокоен, затова са застрахователите — не му остана длъжен Канфилд.

— Проверих съдебните протоколи, Бил. По време на процеса си получавал смъртни заплахи лично от Ърнест Фрий. Тогава Бюрото ти бе дало лична охрана.

Канфилд се намръщи.

— Точно така, и всеки път, когато се обърнех, някакъв цивилен агент ме зяпаше нахално, колкото да ми напомни още веднъж, че синът ми е мъртъв и погребан. Тъй че, без да се обиждаш, ама вече ми се повдига от вас, федералните. По-ясно от това не мога да се изразя.

Бейтс се поизпъчи и пристъпи към Канфилд.

— Бюрото отново ти предлага охрана — каза той. — И докато Ърнест Фрий не бъде заловен, настоявам да я приемеш.

Канфилд скръсти ръце на гърдите си.

— В такъв случай имаме проблем. Намирате се в Съединените американски щати, където всеки гражданин има право да избира кого да допуска в имота си и кого не, така че ви моля най-учтиво да си обирате крушите, още сега! — Стрейт застана плътно до шефа си и Уеб забеляза, че някои от останалите мъже също запристъпваха към тях. В същото време Романо бавно плъзна ръка към дръжката на пистолета.

Един от хората на Канфилд направи грубата грешка да сложи ръка на рамото на Романо. В следващия миг лежеше по очи на земята, Романо бе притиснал с коляно основата на черепа му, .45-калибров пистолет беше опрян зад ухото му, а с другия, който беше измъкнал от кобура отзад на кръста, агентът държеше на прицел останалата групичка.

— Хайде де! — подвикна им Романо. — Още някой няма ли да се пробва, селяндури такива!

Уеб реши, че трябва да се намеси, преди Романо да ги е изпозастрелял всичките.

— Виж какво, Били, аз лично убих двама от „Свободните“ и ако ми бе паднал на мушката, щях да видя сметката и на Ърнест. Тоя мръсник обаче извади голям късмет и отнесе само един куршум в рамото, докато аз загубих половината от лицето си и почти цялата си кръв. Сигурен съм, че всички тук искаме едно и също, просто сме на различни мнения как най-добре да го постигнем. Какво ще кажеш, ако двамата с Романо ти погостуваме във фермата? Ние и без това не носим костюми, по едни джинси и чифт ботуши ни стигат. Даже ще ти помагаме в работата. Ти обаче трябва също да ни помогнеш. Трябва да ни слушаш, когато ти разправяме, че може да има проблем, и ако ти кажем да се поснишиш малко, недей да си вириш напук главата. Имаме сведения, че „Свободните“ са очистили, и то доста професионално, вече няколко души, свързани с онази история. Аз не се съмнявам, че хората ти са свестни и способни момчета, но може и да не успеят да те предпазят, ако ония са по петите ти. Виждам, че не си човек, който обича да му казват какво да прави, но пък не ми се вярва, че ще ти е приятно, ако „Свободните“ дойдат и просто така очистят семейството ти. Двамата с Гуен и без това достатъчно сте преживели. Стига ви толкова мъка!

Няколко безкрайни мига Канфилд гледа втренчено Уеб. През цялото време Уеб не беше сигурен дали домакинът няма да се нахвърли върху него, или пък да изкомандва хората си да открият огън. Накрая Канфилд сведе поглед и подритна една бучка пръст пред себе си.

— Хайде да влезем в къщата и да поговорим. — Той направи знак на Стрейт и останалите да се връщат на работа. Романо вдигна поваления на крака и дори го поизтупа от прахоляка.

— Нямам нищо против теб, мой човек, просто не обичам да ме докосват. Ясно ли е?

Човекът си грабна шапката и бързешката се отдалечи. По изражението на лицето му можеше да се каже, че едва ли някога пак би се осмелил да „докосне“ Поли Романо.

Канфилд и тримата агенти се качиха в джипа. Докато караше към къщата, Канфилд се обърна и погледна Уеб.

— Виж какво, сигурно си прав. Истината обаче е, че отдавна се опитвам да забравя всичко това. И сега никак не ми е приятно, дето твоите приятелчета толкова държат да ми го припомнят наново.

— Разбирам те, но… — Думите на Уеб бяха прекъснати от звъна на мобилен телефон. Той провери, но не беше неговият. Романо също извади своя, а след него и Бейтс. Канфилд бръкна в жабката и също измъкна мобилен телефон, но не звънеше той. Най-после той се наведе и вдигна от пода на колата уреда, който звънеше.

— Някой си е забравил телефона в колата ми. Във всеки случай не е на Гуен, но знам ли кой още я кара! Я да видим, кого ли търсят? — Той тъкмо щеше да натисне бутона за връзка, когато Уеб измъкна телефона от ръката му, свали прозореца и запокити черната кутийка навън.

Канфилд го изгледа, смаян.

— Какво ти става, бе?!

Всички проследиха с поглед телефона, който описа широка дъга във въздуха и падна в средата на една разорана нива. Нищо не се случи. Канфилд спря.

— Веднага да ми донесеш телефона!