Последният жив

— Майчице! — прошепна Романо. — Истински „Щуц Беъркет“ с десен волан! — Той се оглеждаше като хлапак от някоя държава в Третия свят, който за пръв път попада в Дисниленд. — „Линкълн Льо Барон“ ’39. От тоя модел са произведени само девет броя. Мили боже! — Той изтича към отсрещния ъгъл на халето и там се закова на място като вкаменен. — Уеб, та това е „Дузенбърг Спийдстър“ ’36! — Той погледна Гуен. — Дали се лъжа, или от тази кола наистина са били произведени само две бройки, една за Гари Купър и една за Кларк Гейбъл? Моля ви се, кажете ми, че греша!

Гуен кимна.

— Явно разбирате от коли. Тази тук е на Гари Купър.

Като чу това, Романо за малко не припадна.

— Невероятно! — Той се обърна към Гуен. — Мадам, за мен е чест да бъда приютен под един покрив с тези легендарни машини!

Уеб си помисли, че ей сега ще повърне. Гуен го погледна с тъничка усмивка и поклати глава.

— Играчки за големи мъже. Ти имаш ли любими играчки, Уеб?

— Всъщност, не. Даже като дете не съм имал.

Тя го изгледа изпитателно и след малко каза:

— На горния етаж има две спални с отделни бани и кухня, заредена с храна и всичко необходимо. Преди Войната за независимост тук са стояли каретите. Цялото имение е с историческа стойност. След четирийсетте години сградата е използвана за централа на пожарната команда. Откакто я купи, Били я преустрои в апартаменти за гости, макар че с двайсет спални в главната къща това ми се струва малко излишно.

— Двайсет спални! — повтори Романо.

— Разбирам те — каза Гуен. — Аз самата съм израсла във ферма край Луивил. Бяхме седем души в две стаи.

— Доколкото си спомням, и Били не произхожда от заможно семейство.

— Е, не е лесно да управляваш транспортна компания, но той се справи.

— Чух го да се оплаква, че тази ферма изсмуква парите му до цент — каза Романо. — Тия коли обаче не ги е намерил на пътя.

За пръв път, откакто се бяха срещнали, Гуен се усмихна и Уеб усети, че й се усмихва в отговор.

— Скоро ще разберете, че Бил Канфилд обича да мърмори. За всичко. Най-вече за пари. Сигурно ви е казал, че е вложил последните си пари в това имение, и е вярно. Но като нищо е пропуснал да спомене, че още първият жребец, който продадохме, спечели дербито в Кентъки.

— Как се казваше тоя кон?

— Цар Давид — отвърна тихо Гуен. — Разбира се, Били не получи нищо от наградата, но след тия победи се прочухме, а освен това кобилата, която го роди, е наша. Жребецът, който я оплоди, не беше нищо особено, което значи, че главната заслуга е нейна.

— Звучи логично, като се има предвид, че тежката работа се пада винаги на жената.

При тази забележка Гуен се усмихна.

— Допада ми начинът ти на мислене. И така, откакто Цар Давид се изяви така успешно, „Източен вятър“ стана прочута ферма. Конете ни се харчат, печелят награди, а получаваме и добри пари за разплоден материал. Последните две години се родиха много добри млади кончета, така че изплувахме. Не ме разбирай криво, но управлението на една такава ферма струва маса пари. Колкото и обаче да се оплаква Били, доста добре се оправяме.

— Радвам се да го чуя — отвърна Уеб. — Предполагам, че се нанесохте тук скоро след процеса.

— Всъщност още преди да завърши — каза сухо тя. — И така, ако имате нужда от нещо, обадете се в къщата и ще го получите. Номерът е на стената до телефона. — Тя си тръгна още преди да са успели да й благодарят.

Двамата се качиха на горния етаж и се огледаха. Мебелите бяха редки антики, обзавеждането беше сдържано и изискано. Уеб не се съмняваше, че тук бе пипала здраво ръката на Гуен Канфилд. Били нямаше вид да се вълнува много от вътрешно оформление.

— Страхотна къща, брат ми! — възкликна Романо.

— Страхотна или не, много е отдалечена от тия, дето трябва да охраняваме, а това никак не ми харесва.

— Ами тогава обади се на Бейтс, накарай го да позвъни на Канфилд и нека двамата се разберат. Ние с теб сме прости редници, правим каквото ни се нареди.

— Е, какво ще кажеш за Гуен Канфилд?

— Хубава жена. Изискана. Истинска дама. Тоя Канфилд голям късмет е извадил.

— Не си го и помисляй, Поли!

— Къде ти, моята Енджи ще ми извие врата, ако надуши нещо.

— Разопаковай си нещата и да пообиколим. Искам да се видя с Канфилд. Ако ще го пазим, по-добре да се навъртаме около него. Освен това вероятно ще трябва да се редуваме, Поли. Така че ще спим на смени.

— Като в доброто старо време, когато бяхме снайперисти.

— А, не! Тогава хъркаше като товарен влак.

— Вече не хъркам. Енджи ме отучи.

— Че как успя?

— По-добре не питай.

Двамата излязоха навън и още на вратата се сблъскаха с Пърси Бейтс.

— Нещо за бомбата? — попита Уеб.

— От техническия екип ми казаха, че взривното устройство било доста сложно. Разпитваме всеки, който би могъл да знае нещо, но засега не сме стигнали доникъде. Разбира се, тоя телефон не е отишъл сам в колата.

— Прилича ми на вътрешен човек. Представяш ли си един от „Свободните“ да работи във фермата?

Бейтс кимна. Изглеждаше силно разтревожен.