Последният жив

— Те тъкмо по тия места набират последователи. Бели мъже от селските райони, привързани към земята и към оръжието, които се изживяват като старите каубои и им е мъчно, че времето им отдавна е минало.

— Нещо ново около „Свободните“ в Южна Вирджиния?

— Под наблюдение са, но засега няма нищо. Може да са се притаили след последните инциденти. Не са глупави. На тяхно място и аз бих сторил същото. Сигурно знаят, че ги подозираме и ги следим. Само да направим връзката, и веднага ще ги пипнем.

— Къде е Канфилд? Много бих искал човекът, когото съм тук уж да пазя, да ми е под око.

— И Гуен. Тя също е получила смъртни заплахи наравно с него.

Уеб се замисли.

— Двамата с Поли ще се разделим на смени, но би било добре да изпратят още хора. „Източен вятър“ е голямо имение.

— Осем хиляди декара и шейсет и осем сгради, ако трябва да сме точни. Вече повдигнах въпроса пред Канфилд и знаеш ли какво ми рече? Че ако му докарам още само един човек, ще ме даде под съд или ще ме прати на оня свят. А доколкото го познавам, не се шегува. Така че сте само вие двамата. Между нас да си остане, Уеб, но и ние ще се навъртаме наблизо.

— Разчитам на теб, Пърс.

— Ясно… А, Уеб!

— Какво?

— Благодаря ти, че ми спаси живота.

Откриха Били Канфилд в развъдника; преглеждаше крака на един жребец, докато Немо Стрейт и двама младежи в костюми за езда наблюдаваха отстрани. Канфилд нареди на единия:

— Я извикай ветеринарния. Може да е само навяхване, но може да се окаже и счупена кост. — Докато момъкът се отдалечаваше, той подвикна след него: — И кажи на оня загубен налбантин, че ако не ми достави по-добри подкови, ще отида при друг. Имаме жребци с меки копита и искам от ония, самозалепващите се, пък тоя глупак няма от тях.

— Да, сър.

Канфилд потупа коня по хълбока, избърса ръце в престилката си и пристъпи напред да ги посрещне.

— Налбантин ли? — попита Романо.

— Тоя, който подковава конете — обясни Канфилд. — Обикновен ковач, само дето си придава важност. Навремето във всяка ферма имаше по един, ама сега минават по веднъж в седмицата. Носят си цялата работилница отзад в пикапа — пещ, наковалня, подкови полуфабрикат, можеш ли да си представиш? Страшно много пари смъкват, защото днес вече никой не иска да се занимава с такава работа. Жега, тежък труд, пък е и опасно — някой по-щур кон като нищо може да ти тегли един ритник и да ти смачка черепа.

— А какви са тези самозалепващи се подкови? — попита Уеб.

Стрейт му отговори:

— Понякога копитата на коня са тънки и клинците ги пробиват отстрани, особено на европейските породи, поради разликите в почвата и климата. Меката подкова няма нужда от клинци, тя се нахлузва върху копитото като пантоф. Залепва се и изкарва по два-три месеца.

— Явно има много да уча в тоя занаят.

— Аз уча бързо — обади се Били, докато гледаше Стрейт. После хвърли многозначителен поглед на Бейтс. — Е, наприказвахте ли се вече? Хайде, че работа ни чака.

— Ей сега се махаме.

Посочвайки Бейтс с пръст, Канфилд се обърна към Уеб:

— Твоят шеф ми разказа всичко за телефонните убийства. Добър рефлекс си извадил, Уеб.

— Ами и аз уча бързо — върна му го Уеб.

Канфилд продължаваше да го изучава с поглед.

— Е, какво още искаш да научиш?

— Искам да опозная „Източен вятър“. До последния сантиметър.

— Трябва да хванеш Гуен да те поразведе. Имам прекалено много работа.

Уеб посочи Романо.

— Поли ще тръгне с теб.

Канфилд за малко щеше пак да избухне, но се въздържа и кимна.

— Добре де. — Той погледна Романо. — Пол, как си като ездач?

Сепнат, Романо примигна, погледна Уеб, после Канфилд.

— Никога не съм яздил.

Канфилд го прегърна покровителствено през раменете и се усмихна.

— Да се надяваме, че и ти учиш бързо като партньора си.

31

Гуен беше в развъдника с Барон, когато съпругът й я помоли да разведе Уеб из фермата. Тя веднага го поведе към конюшните.

— Най-добрият начин да се разгледа една ферма за коне е на кон. Ти яздиш ли? — попита тя.

— Малко. Във всеки случай не съм от твоята класа.

— Тогава имам специален кон като за теб.

Бу, обясни му тя, бил тракенер — германска порода буйни кавалерийски коне, мелез между темпераментен арабски жребец и кротка впрегатна кобила. Въпросният екземпляр тежеше около 800 килограма, беше висок метър и осемдесет и имаше вид, сякаш може да отхапе главата на Уеб като зряла смокиня.

— Бу беше великолепен яздитен кон, но вече остаря и сега го мързи да скача толкова. Станал е един дебел, самодоволен дядо. Но иначе е голям добродушко и много послушен. Можеш да го яздиш с английско или каубойско седло, както предпочиташ.

— Ясно. — Уеб предпазливо огледа зверилището. Бу май не се радваше особено, че някакъв непознат пришълец е нарушил личното му пространство.

Гуен сложи на гърба на коня правоъгълно кече и после помоли Уеб да й помогне да постави отгоре тежкото каубойско седло.