Последният жив

— Никой от нас няма интерес нещо лошо да се случи на семейството. Всички работим за тях, имаме интерес да са добре.

— Хубаво. Нещо друго да имаш да ми кажеш?

— Виж какво, ако наистина е замесен вътрешен човек, трябва да знаеш, че една ферма е пълна с опасности. Големи трактори, остри сечива, бутилки с пропан-бутан, заваръчно оборудване, коне, които ритат, отровни змии, стръмни сипеи. Има толкова начини да ти видят сметката, а да изглежда като нещастен случай.

— Добре е да го имам предвид. Благодаря ти, Немо — каза Уеб, докато се питаше наум това съвет ли беше или заплаха.

Стрейт се изплю в прахоляка.

— Продължавай все така с ездата и след нула време ще си втори Бъфало Бил.

Гуен се върна от офиса и разведе Уеб из развъдника. Комплексът наброяваше единайсет сгради.

Най-напред отидоха при яслите, където се раждаха малките жребчета, и Гуен му показа телевизионните камери, с които наблюдаваха бременните кобили. Подът беше застлан с линолеум, а отгоре имаше пръсната слама.

— Големи надежди възлагаме на жребчетата, които трябва да се родят догодина. Някои от кобилите ни бяха заплодени в Кентъки от извънредно расови жребци.

— И колко струва това удоволствие?

— Може да излезе шестцифрена сума на сеанс.

— Това му се вика да даваш луди пари за секс.

— Плащането на сумата зависи от няколко условия, между които жребчето да се роди живо, да се изправи на крака и да засуче. Но едно здраво и хубаво годиначе, заченато от прочут състезателен жребец, може да донесе наистина много пари. Много капризен бизнес е, да знаеш. Длъжни сме да предвидим всичко, но понякога един малшанс може да провали и най-добрия план.

— Доколкото разбирам, тази работа не е за мекушави хора.

— Парите не са лошо нещо, но те не са най-важното, Уеб. Аз обичам да гледам как едно конче се ражда, израства пред очите ми, обучава се и после лети като вихър по пистата. Това е най-красивата, най-съвършената състезателна машина на света. А когато твоят любимец прекоси пръв финалната линия, поне за няколко минути имаш усещането, че животът наистина е хубав. Нищо друго не може да се сравни с това чувство.

Уеб се зачуди дали отглеждането на расови коне не запълваше по някакъв начин липсата на загиналия син. Той се зарадва, че Гуен Канфилд бе успяла да намери нов смисъл в живота си.

— Предполагам, че ти също получаваш удовлетворение от работата си.

— Може би навремето — отвърна той.

— Отначало не можах да се сетя, че и ти си участвал в онзи трагичен инцидент във Вашингтон. Много съжалявам.

— Благодаря. Цялата история е много трагична.

— Не мога да разбера как човек може да се хване на подобна работа.

— Най-лесният начин да го разбереш, Гуен, е да си кажеш, че ние вършим тая работа, понеже на тоя свят има хора, които ни принуждават да я вършим.

— Хора като Ърнест Фрий?

— Именно. Такива като него.

На тръгване Гуен го попита какво е искал от него Стрейт.

— Даде ми няколко приятелски съвета. Между другото, той беше ли във фермата, когато я купихте, или го наехте по-късно?

— Били го взе на работа. Немо показа много добри препоръки. — Тя се огледа. — А сега накъде?

— Какво ще кажеш да огледам голямата къща?

Докато пътуваха към голямата къща в отворен джип, Уеб чу над главата си рев на мотори. Над тях в бръснещ полет прелетя хеликоптер „Бел“ и се загуби зад върховете на дърветата.

— Накъде отива? — попита той Гуен.

Тя се намръщи.

— Към съседната ферма. „Южняшка красавица“. Освен хеликоптерна площадка ония типове имат и малко летище. Когато каца реактивният им самолет, конете ни полудяват от страх. Били се опита да говори с тях, но те си знаят своето.

— Че кои са те?

— По-важно е какви са. Някаква частна фирма. И те имат ферма за коне, но доста особена.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че конете им не са чак толкова много, а гледачите им имат такъв вид, сякаш едва ли могат да различат жребец от парен локомотив. Но явно добре се оправят. Къщата в „Южняшка красавица“ е по-голяма от нашата.

— Сигурно също като вас имат много сгради и съоръжения?

— Да, но нашите са някак по-разпръснати. Докато те построиха няколко нови сгради, огромни, приличат по-скоро на складове, макар че изобщо не мога да си представя какво могат да складират в такива количества. Живеят във фермата едва от две години и половина.

— Значи сте им били на гости?

— Два пъти. Първия път, за да им се представим по съседски, но те се държаха много грубо. Втория път, за да се оплачем от ниско летящите им самолети. Тогава направо ни изхвърлиха. Били се почувства страшно неудобно, а обикновено той е този, който поставя хората в неудобно положение.

Уеб се отпусна назад и се замисли над чутото, докато погледът му се рееше в посоката, където се бе изгубил хеликоптерът.