Последният жив

— Това е грубо нарушение на лекарската тайна.

— Не е, защото пациентът доброволно се е отказал от правото си на нея.

Клеър прочете документа извънредно внимателно, без да бърза, докато накрая Уинтърс започна нетърпеливо да сумти. Тя му го подаде.

— Добре, а сега ми покажете някакъв документ за самоличност.

— Моля?

— Тук пише, че мога да разкривам определена информация пред Джон Уинтърс, директор на ВОБ. За вас знам само, че се возите в лимузина и твърдите, че се казвате Джон Уинтърс.

— Мисля, че моят сътрудник ви се представи.

— Така е. Но вие още не сте.

Уинтърс се усмихна, извади служебната си карта и я подаде на Клеър. Тя я разгледа най-внимателно, като демонстративно не бързаше и изобщо правеше всичко възможно, за да му покаже колко й неприятно и как няма никакво намерение да му улеснява живота.

— И така, да поговорим за Уеб Лондон. — Той отново се отпусна назад върху кожената облегалка.

— Той дойде при мен, защото в момента О’Банън отсъстваше. Сеансът беше много сполучлив и Уеб реши да се прехвърли при мен.

— Каква е диагнозата му?

— Засега не съм сигурна.

— Препоръчахте ли му някакво лечение?

— Още е рано за това — отвърна сухо тя. — Не съм поставила диагноза. Все едно да подложа някого на операция, без да съм му направила общ преглед.

— Извинете ме, но повечето куку-доктори… пардон, психиатри, които познавам, дават на пациента някакви таблетки, и толкова.

— В такъв случай аз не съм като повечето психиатри, които познавате.

— Можете ли да кажете какво се е случило с него в оня двор?

— Не мога.

— Не можете или не искате? — Той вдигна пълномощното на Уеб пред очите й. — Как предпочитате да стане: по лесния начин или по трудния?

— Тук пише също, че по свое усмотрение аз мога да откажа да споделя с вас каквато и да било информация или свои заключения, основаващи се на такава, ако според мен това може да навреди на пациента.

Уинтърс се премести на седалката до Клеър.

— Доктор Даниълс, знаете ли какво се е случило с Лондон в оня двор, или не?

— Да. Прочетох го във вестниците и после разговарях с Уеб по въпроса.

— Разбирате ли, тук не става въпрос за убийството на шестима агенти, колкото и да е ужасно то само по себе си. Въпросът опира до общественото доверие в самата система. Ако тук се появи и най-малкото съмнение, всичко останало отива по дяволите.

— Не ми е ясно как може една засада да накърни общественото доверие в системата. Напротив, тя би трябвало да предизвика само съчувствие.

— За съжаление такъв е животът. Нека да ви обясня какви са последиците от тази засада. Първо, с унищожаването на една част от нашите елитни сили престъпните елементи повярваха, че ние сме уязвими на всички нива. Второ, инцидентът бе раздухан в пресата до такава степен, с такъв клеветнически и подстрекателски тон, че общественото доверие в нашата институция вече е сериозно накърнено и дори законодателите в конгреса, които би трябвало да разбират повече от тези работи, вече ни гледат с подозрение. И накрая, духът на нашите служители е достигнал най-ниската си точка в цялата история на Бюрото. Както се казва, с един куршум не два, а три заека.

— Разбирам — предпазливо каза Клеър.

— Така че колкото по-скоро разрешим този проблем, колкото по-скоро разберем какво точно се е случило, толкова по-бързо ще се оправят нещата. Не допускам, че искате престъпниците в тази страна да си мислят, че могат да се гаврят с честните хора.

— Сигурна съм, че това няма да се случи.

— А, сигурна сте значи? — Той я изгледа раздразнено. — Само че аз, дето уж съм вътре в нещата, не споделям вашата убеденост.

При тези думи Клеър усети как я побиха студени тръпки. Той я потупа по рамото.

— И така, какво можете да ми кажете за Уеб Лондон по ваше усмотрение, без да нарушите професионалната си етика?

Клеър започна да говори бавно и с видимо отвращение; цялата ситуация й беше във висша степен неприятна.

— Той има някои личностни проблеми. Мисля, че те са се зародили още в детството му, както впрочем често се случва. В онази уличка той просто е блокирал, замръзнал е на място. Сигурна съм, че същото е казал и на следователите от ФБР. — Тя го погледна за потвърждение, но Уинтърс не се хвана.

— Продължавайте — каза просто той.

Клеър описа в подробности всичко, което Уеб бе чул и видял в тъмната уличка, включително изреченото от Кевин Уестбрук, последвалата парализа и как той накрая бе успял да я победи.

— Да, Лондон наистина излезе победител — отбеляза Уинтърс. — Той се просна по очи малко преди дулата да почнат да стрелят, след което стана и си тръгна невредим.

— Уверявам ви, той изпитва страхотна вина, че единствен е останал жив.

— Пада му се да е гузен.

— Ако си мислите, че изведнъж го е дострашало, лъжете се. Уеб е един от най-храбрите мъже, които познавам. Прекалено е храбър, дори, бих казала, безразсъден.

— Не мисля, че го е дострашало. И най-върлият му враг не може да упрекне Уеб Лондон в малодушие.

Тя го погледна изненадана.

— Тогава?

— Има и по-лоши неща от малодушието — каза той. — Например измяната.