Последният жив

— Професионалната ми преценка е, че Уеб не може да бъде предател. Блокирането му се дължи на дълбоко вкоренени личностни проблеми, произтичащи от преживяно трудно детство, с които той до ден-днешен се бори.

— Разбирам. Значи мястото му не е в отряда. Или въобще в Бюрото.

Изведнъж Клеър усети как самата тя замръзва. Какво направих?

— Не съм казвала такова нещо.

— Не вие, докторе, аз го казах.

Както й бяха обещали, те я закараха обратно в гаража. Докато слизаше от колата, Бък Уинтърс се пресегна и я хвана за ръката. Клеър инстинктивно се опита да се изскубне.

— Аз, разбира се, не мога да ви заповядам да не казвате на Уеб за тази наша среща. Мога само да ви помоля. В момента тече вътрешно разследване, резултатите от което ще предизвикат безпрецедентни трусове в Бюрото. Така че ви умолявам, като почтен гражданин, да запазите разговора ни в тайна.

— Не мога да ви го обещая. Освен това имам пълно доверие на Уеб.

— Сигурно. Има защо да му се вярва. Знаете ли колко души е убил през живота си?

— Защо, това има ли някакво значение?

— Може би за роднините им има.

— Вие се опитвате да го изкарате престъпник. Предполагам, че ако е убивал хора, то е било в рамките на служебните му задължения, на работата, която вие сте му възложили.

— Аз пък си казвам, че всичко зависи от гледната точка. — Той пусна ръката й. — Сигурен съм, че двамата с вас ще се срещаме още.

Когато тръгнаха за вечерята, Романо ходеше някак странно. Били го бе качил на кон и той, уви, веднага бе паднал от седлото.

— Защо, по дяволите, не ми даде да го следвам с пикала? — мърмореше той. — Конете хич не ми понасят.

— Днес обиколих голяма част от имението — отвърна Уеб. — До много места не може да се стигне дори с джип.

— Ти не падна ли?

— Два пъти — излъга Уеб. Ако му кажа истината, само ще се наежи, помисли си той.

— С кого язди?

— С Гуен. Много беше приятно. А ти добре ли се забавлява?

— Страхотно, няма що. Любимото ми забавление е да чистя обори. Що не пробваш някой път?

Били ги очакваше пред входа на голямата каменна къща. Беше облечен със старо кадифено сако с кръпки на лактите, панталони в защитен цвят, измачкана памучна риза и мокасини без чорапи. В ръката си вече държеше чаша. Той ги поведе през големия вестибюл към извитото орехово стълбище, което имаше вид, сякаш е прекосило океана на кораб още в колониални времена като подарък от краля на Англия. Макар да не идваше за пръв път, Уеб се улови, че се зазяпва с възхищение в огромните зали, гипсовите орнаменти на таваните, тежките плюшени завеси и пищната мебелировка, която би изглеждала съвсем на място в някой музей. През цялото време Романо си въртеше главата във всички посоки и само повтаряше под носа си: „Брей, да му се не види!“ Уеб отново забеляза лекото накуцване на Били.

— Нещастен случай? — запита той, като сочеше крака му.

— Да бе, един впрегатен кон реши да се отъркаля точно когато бях на гърба му. Тежеше един тон, добичето гадно.

Подът на приземния етаж беше покрит с каменни плочи, стените бяха изцяло от дялан камък, а таванът се крепеше на масивни дървени греди. На няколко места в помещението бяха разположени големи кожени кресла и канапета, които оформяха кътове за почивка и разговор. Тук спокойно могат да заседават едновременно няколко враждуващи парламентарни фракции, каза си Уеб. Но пък семейство Канфилд явно не бяха такива хора. Бяха открити и искрени и нямаше да се поколебаят да покажат, ако присъстващите не са им симпатични. По стените на трапезарията висяха глави на глигани, елени и друг едър дивеч, а също и много птици. На различни поставки и в специално построени витрини бяха изложени отровни змии и огромна риба меч, а в единия ъгъл стоеше препарирана мечка гризли, изправена на задните си крака в заплашителна поза.

На една от стените забелязаха шкаф за пушки със стъклени врати. Уеб и Романо завистливо огледаха колекцията превъзходни оръжия от най-престижни английски и италиански марки, истински произведения на изкуството, които като нищо струваха петцифрени суми. Като хора, свикнали да боравят с оръжие, двамата можеха най-добре да оценят това богатство, макар че поради скромните си възможности на държавни служители едва ли някога щяха да могат да си позволят дори една от тези играчки. Уеб се запита дали Били ползва някоя от тези пушки, или ги събира само за да впечатлява гостите си. Били, а също и Гуен имаха вид на хора, които не се боят от огнестрелни оръжия. Ако наистина беше застрелял всички тази животни, Били Канфилд сигурно знаеше как се държи пушка.

Пред отсрещната стена имаше бар от тъмно черешово дърво, който сякаш беше пренесен тук от някоя английска кръчма. Първото впечатление на Уеб от къщата беше, че силно напомня атмосферата на лондонски клуб, примесена с елементи от Дивия запад.