Последният жив

Останалите се покачиха на варелите и се скупчиха около него. Много скоро сред купа варели се освободи квадратна площадка, те насочиха надолу фенерчетата си и осветиха голям капак в пода.

— Дявол да го вземе! — облещи се Бейтс и вдигна поглед към Уеб. — Как ти дойде на ума?

— Навремето в Оперативното бюро на Канзас Сити работех по един случай. Някакъв тип се опитваше да изработи една банка. Беше напълнил един цял склад с варели мазут като гаранция за огромен заем. От банката бяха изпратили група инспектори да проверят наличността и, разбира се, ония бяха отворили по два-три варела, в които наистина имало мазут, но не си бяха дали труд да проверят задните редове, защото кой костюмиран тежкар ще се катери по мръсни варели с мазут! Спомням си го като сега, защото аз лично съм ги отварял един по един, след като оня хитрец бе прибрал парите и бе духнал.

Бейтс изглеждаше посрамен.

— Задължен съм ти, Уеб.

— Не си мисли, че няма да ти го напомня!

С извадени пистолети те отвориха капака, спуснаха се в тунела и тръгнаха по него. Отначало тунелът вървеше в права линия, после изведнъж сви рязко встрани.

Уеб освети пода с фенерчето си.

— Някой е минал оттук съвсем наскоро. Виждате ли следите?

Тунелът свършваше при някакво стълбище. Агентите предпазливо се заизкачваха нагоре, вдигнали пистолетите си за стрелба. Когато стигнаха до една незаключена врата, те я отвориха полека и се озоваха в избено помещение, подобно на предишното. В този район на града имаше много изоставени сгради. Безшумно се изкачиха на горния етаж, огледаха просторната празна стая, не видяха нищо подозрително, слязоха обратно долу и напуснаха сградата.

— Предполагам, че се озовахме на около две преки на запад — каза един от агентите и Уеб се съгласи. Те заоглеждаха отвън сградата, до която ги бе отвел тунелът. На един от калканите с избелели от времето букви беше изписано името на фирма за търговия на едро с хранителни продукти, а покрай стената имаше товарни рампи, до които да спират камионите с банани. Или с картечници. До рампите имаше дори два изоставени камиона — тъжни скелети със свалени колела и откъртени врати.

— Идваш посред нощ с някой пикал, паркираш между двата камиона, най-спокойно си стоварваш сандъците, прекарваш ги през тунела, и край! — каза Уеб. Той обгърна с поглед околните сгради. — Тук никой не живее, никой нищо няма да забележи, чиста работа.

— Да, но Големия X има извършено предумишлено убийство. Ако дадеш показания, влиза в затвора и не излиза повече.

— Първо трябва да го открием обаче, а от това, което видях, той не е случаен любител.

— Ще те поставим под охрана като федерален свидетел.

— Няма нужда. Аз също не съм любител в моя бранш.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Тоя тип има всички основания да ти извие врата.

— Ако е искал, щеше да го направи още снощи. Аз не бях в състояние да се съпротивлявам. Освен това имам поставена задача. Охранявам Били и Гуен Канфилд и нямам намерение да оставя работата си по средата.

— Не разбирам. Тоя хубостник убива един от своите пред очите ти, а после те пуска да си ходиш.

— Пуска ме, за да ти предам за тунелите.

— Той не е ли чувал, че има телефони в тая държава? Не се шегувам, Уеб, искам да ти сложа охрана.

— Каза, че си ми задължен. Сега е моментът да ми се отплатиш.

— Какво може да е по-важно за теб от това да останеш жив?

— Не знам, Пърс. В моята професия не ми остава време да се замислям за тия работи. Но нямам намерение да се покривам тъкмо сега.

— Аз съм твой началник, мога да ти заповядам.

— Не се съмнявам, че можеш — каза Уеб, като го изгледа в упор.

— По дяволите, Лондон, от теб имам повече неприятности, отколкото полза!

— Мислех, че отдавна си го разбрал.

Бейтс огледа още веднъж рампите.

— Лошото е, че няма как да докажем каквато и да било връзка между „Свободните“, този склад и ония картечници. Без доказателства не можем нищо да им направим. А тъкмо сега те са се снишили и не ни дават никакъв повод да ги навестим.

— Ония убийства в Ричмънд не са ли свързани по някакъв начин със „Свободните“? Струва ми се, че оттам все нещо ще излезе.

— По траекторията на куршума установихме, че съдията Ледбетър е застрелян откъм една строяща се сграда на отсрещната страна на улицата. На такъв строеж работят няколкостотин души.

— А обаждането по телефона?

— От уличен автомат в южен Ричмънд. Никакви следи.

— Да, но по това време съдията е бил в центъра на града. Това означава, че са замесени поне двама души.

— Точно така. Аз никога не съм предполагал, че си имаме работа с любители.

— Какво знаеш за Уоткинс и Уингоу?

— Всички служители в кантората на Уингоу са проверени.

— А чистачките? Някоя от тях е могла да намаже слушалката на телефона му с атропин.

— И тях ги проверихме. Повечето са приходящи, но въпреки това не открихме нищо.

— А Уоткинс?

— Теч в газовата инсталация. Къщата е стара.