Последният жив

Гуен настоя да наложи охлузванията му с някакво лекарство; беше му неизказано приятно, когато нежните й пръсти докосваха кожата му. Докато тя се грижеше за него, Били изръмжа:

— Не ви е скучен животът на вас, федералните.

— Така си е — отвърна Уеб.

Докато опознаваха домакините си, Уеб и Романо постепенно разбраха колко много работа има в една такава ферма. Както бяха обещали, и двамата се включиха да помагат, макар вечер Романо да мрънкаше пред Уеб колко му е било неприятно да си цапа ръцете. „Източен вятър“ беше огромно имение, пълно с изненади, и Уеб сериозно се замисли дали в бъдеще да не опита някакъв по-спокоен начин да си изкарва хляба. Но си каза, че тези съмнения ще го напуснат още щом си тръгне от фермата. Самата Гуен Канфилд беше много интересна жена, едновременно интелигентна и резервирана, красива и с изискани маниери. Двамата с Били бяха толкова различни, че повече не можеше и да бъде.

Уеб я придружаваше всеки ден на езда, едновременно като охрана и за да опознае по-добре фермата. Сам си призна, че има много по-лоши начини за прекарване на времето от язденето с такава красива жена из такова красиво имение. Всеки ден тя се отбиваше да се моли в параклиса, докато Уеб я чакаше наблизо, яхнал Бу. Тя нито веднъж не го покани да я придружи, нито пък той й предложи. Обстоятелството, че малкият Дейвид Канфилд бе загинал пред очите му, когато той трябваше да го пази, беше достатъчна причина да стои настрана.

Всяка вечер двамата агенти минаваха покрай голямата къща и сядаха да си побъбрят с домакините. Били обичаше да разправя историйки от твърде интересното си минало. Всеки път там беше и Немо Стрейт и Уеб постепенно си каза, че двамата с този някогашен морски пехотинец имат много повече общо помежду си, отколкото му се бе сторило в началото. Стрейт бе вършил какво ли не през живота си — от участие в истински битки до обуздаване на жребци.

— Животът е борба с ум и мускули, макар че с годинките и от двете ми остава все по-малко — обичаше да казва той.

— И аз съм като теб — отвърна Уеб. — Я кажи, ти до края ли смяташ да се занимаваш с коне?

— Ами какво да ти кажа? И аз си викам, че все някой ден ще си дигна шапката и ще се махна от фъшкиите и от тия добичета. — Поглеждайки към Гуен и Били Канфилд, той понижи глас и ухилен добави: — Двукраки и четирикраки. — После, отново с нормален тон, продължи: — Както казах обаче, то ти е в кръвта. Понякога се виждам на мое си парче земя, дето ще мога да го работя както трябва.

— Хубава мечта — обади се Романо. — Аз пък си викам, че един ден може да имам свой собствен отбор за автомобилни състезания.

Уеб погледна изненадан другаря си.

— Това не го бях чувал, Поли.

— Какво, не мога ли да си имам тайни?

— Тук си прав — каза Стрейт. — Веднъж мойта бивша съпруга ми каза, че никога не знае какво точно си мисля. И знаеш ли какво й рекох? Рекох й: „Ами че тъкмо тук е разликата между мъжа и жената. Една жена ти казва право в очите какво мисли за теб. Докато мъжът си го таи вътре.“ — Той хвърли поглед към Били, който в отсрещния ъгъл на обширната стая се любуваше на своята препарирана мечка гризли, отпивайки яки глътки от третата си бира за последния половин час. Гуен се бе качила на горния етаж да провери как върви подготовката на вечерята. — Макар че понякога е точно обратното — добави замислено той.

Уеб погледна Канфилд и после Стрейт.

— А, така ли?

Той бе забелязал, че Гуен и Били прекарват повечето си време отделно един от друг. Уеб не смееше да попита Гуен за това, но от разни нейни забележки бе стигнал до извода, че такова е по-скоро желанието на Били, отколкото нейното собствено. Сигурно смъртта на Дейвид ги бе разделила, каза си той.

Освен това независимо от отношението на Гуен беше съвсем очевидно, че Немо Стрейт е един от стълбовете на „Източен вятър“. На няколко пъти Уеб бе видял как Били се съветва със своя управител по важни въпроси за отглеждането на конете и управлението на фермата и винаги прави това, което Немо му каже.

— Ами че аз от дете се занимавам с тия неща — бе му казал веднъж Стрейт. — Когато стане въпрос за коне и полска работа, няма нещо да не го знам. Обаче и Били бързо усвоява.

— А Гуен?

— Тя ги разбира тия работи повече и от Били, но е твърдоглава, не слуша, като й се говори. От колко време се опитвам да я убедя да сложим меки подкови на Барон, защото копитата му са чупливи, но тя не ще и да чуе. „Знам си аз коня“, вика. Упорита жена! Може би тъкмо затова Били я е взел.

— Вероятно и затова — отвърна Уеб.

Стрейт въздъхна.

— Прав си, готина е. Хубавица. Обаче знаеш ли какво? Не ти трябва хубавица в къщата. Все някой ще гледа да ти я свие. Мойта бивша не беше Мис Свят, да речеш, дори като млада, но пък и аз бях спокоен, че няма някой мераклия да ми се наортачи.

— Били няма вид на много разтревожен по тая линия.

— Понякога не е лесно да го разбереш какво мисли. А че мисли, няма съмнение. Много неща се въртят в тая стара глава.

— Виж, тук си прав — кимна Уеб.