Последният жив

— Първите три фургона са за по три коня всеки, на две нива, специална конструкция. Тук имаме две полуремаркета за по два коня, всяко с отделна кабинка за гледача. А този тук е единичен, младият Боби Лий ще се вози вътре сам, като цар-че. Следващите три са модел „Сънлайт–760“, с всички екстри и специални подобрения, а този големият най-отзад — Били посочи някакъв пищен дворец на колела, предназначен сякаш да вози не коне, а туристи първа класа — е гордостта на фермата, „Класик Силверадо“. Отпред има обзаведени две отделни кабини за гледачите, по средата отделения за храна, сбруи и така нататък и най-отзад са местата за двата коня. Всичко си има. И каква красота, а?

— За къде пътуват? — попита Уеб.

— За Кентъки — отвърна Гуен. — Там се провежда голям панаир на жребци годиначета. — Тя посочи с пръст фургоните. — Това са най-добрите ни жребчета за тази година, общо деветнайсет броя.

Гласът й звучеше някак тъжно. Сигурно й е мъчно да се раздели с кончетата, които са й като родни деца, помисли си Уеб.

— Тоя панаир е решаващ — каза Били. — Ако продадем изгодно животните, ще имаме успешна година. Обикновено и аз ходя, но тоя път ФБР ме разубеди. — Той погледна заядливо Уеб. — Така че, ако тази година имаме спад в продажбите, ще си търся парите от вас.

— Това не е по моята част — влезе в тона му Уеб.

— Прав си. Тия гадни изкупвачи така оглеждат всяко конче под микроскоп и се мъчат да ти отбият от цената, че по-добре да продаваш семки на тротоара. А тази година жребчетата ни излязоха превъзходни. Само че ония ще им намерят какви ли не кусури и ще се опитат да ги изкупят за центове. Само че не на мен тия! Чуваш ли, Стрейт? Ако не вземем цената, която искаме, товариш обратно животните и ги връщаш тук до крак! Майната им на ония гадове!

Немо кимна.

— Разбрано, сър!

Гуен пристъпи към един от по-малките фургони и надникна вътре.

— Това тук е Боби Лий — каза Били, като посочи жребеца, на който се любуваше Гуен. — Ако всичко мине добре, само този приятел ще ни донесе куп мангизи. Той е по-специален, затова го пускаме да се вози отделно. Ех, да имаше някой на мен да ми осигури такива условия! Ама не става, много маймуни сме на клона.

Уеб се зачуди кого ли има предвид Били Канфилд.

— А защо просто не си задържиш конете и не организираш ти състезания? — попита той.

— Защото отглеждането и издръжката на чистокръвни състезателни коне струва купища пари. Затова най-процъфтяващите ферми се издържат от големите корпорации, които разполагат с достатъчно капитал, за да преодоляват с лекота периоди на спад. Ние не можем да се мерим с тях. „Източен вятър“ е ферма за развъждане на коне и такава ще си остане. Повярвай ми, това само по себе си ми стига. Не е ли тъй, Гуен?

Гуен не отговори, а когато Уеб пристъпи към фургона, за да разгледа Боби Лий, тя се отдръпна настрана. Задните прозорци на фургона бяха отворени, през тях се виждаше задницата на жребеца с неговата гъста, буйна опашка. Стрейт се приближи и застана до Уеб.

— Яд ме е, че Боби Лий ни напуска. Вече е метър и шейсет, с лъскав кестеняв косъм, с добре развити мускули. Погледни само гръдния му кош! А има още доста да расте…

— Да, красиво животно. — Погледът на Уеб се спря върху тежките метални сандъци за инструменти, заварени отвътре върху стените на фургона. — А тия за какво са?

Стрейт отвори вратата и влезе вътре, като полека избута Боби Лий настрана. Той отвори един от сандъците.

— Когато пътува, един кон е по-капризен и от жена — ухили се той. Уеб пристъпи напред. Сандъкът беше пълен с юзди и каиши, чулове и какво ли не още.

Стрейт прокара ръка по меката гумена тапицерия, с която бяха облицовани отвън сандъците.

— Гледаме на коня да му е меко отвсякъде, за да не се нарани по пътя.

— Да не стане някоя грешка, а? — подхвърли Уеб, докато Стрейт затваряше сандъка.

— Има толкова много дребни детайли, за които човек, дето не се е занимавал с коне, даже и не подозира. Например, ако возиш сам кон в двоен фургон, трябва да го вържеш откъм страната на шофьора, иначе фургонът започва да тегли настрани, докато караш. Тия фургони са много удобни. Те са с подвижни прегради вътре, така че можеш да си ги преустроиш според нуждите. — Той почука с кокалчетата си по стената. — Специална галванизирана сплав, ще изкара доста повече от теб или мен. — Немо посочи обширното пространство пред главата на коня. — Там има улей, от който се подава храна и вода. — После насочи пръст към страничната врата. — А това е аварийният изход в случай, че се наложи да изкараш бързо коня и не искаш да те ритне в главата.

— А телевизор не сте ли им сложили?

Стрейт се засмя.

— Само това остава, наистина. Тия животни пътуват в по-голям лукс от нас, хората. Макар че сега, с новия „Силверадо“, и ние ще се возим в първа класа. Вътре има дори тоалетна и малка кухничка, тъй че край на химическите кенефи и бързата закуска. Тоя път Били надмина себе си и ние с момчетата сме му благодарни за това.

Уеб погледна към тавана на фургона. Главата на Боби Лий стигаше почти догоре. Стрейт проследи погледа му и се усмихна.