Последният жив

— Доказателства за какво? — запита бързо Уеб.

— Може да нямам доказателства, но имам здрав разум — каза Били. — „Южняшка красавица“ е ферма за коне, колкото това тук е женски манастир!

— Какво видя?

— Първо ти ми кажи.

Уеб му разказа какво бяха видели с Романо и Били се съгласи, че всичко много точно се връзва с неговите наблюдения.

— Това, което не ми дава мира, са големите камиони. Двайсет години се занимавах с автотранспорт и знам, че такива камиони с полуремаркета се използват само за превоз на тежки товари на дълги разстояния.

— Някой от останалите съседи да се е оплаквал? — попита Уеб.

Били поклати глава.

— Аз съм най-близкият им съсед. От другата страна има още едно имение, но собствениците имат къщи от Нейпълс до Нантъкет и рядко се свъртат тук. Купиха тая ферма неотдавна само за езда. Можеш ли да си представиш, да даде човек осем милиона долара за три хиляди и петстотин декара земя, за да идва два пъти в годината да поязди? — Той поклати глава и продължи: — Тия камиони пристигат и заминават нощем. Сигурно не е лесно да се карат такива чудовища на тъмно по изровените пътища. По тези места не сме чували за улично осветление. Има и нещо друго.

Уеб наостри уши.

— Какво?

— Помниш ли, дето ти казах, че някаква фирма е купила имота?

— Да, и?

— Ами преди известно време, след всичките разправии с разните им там самолети и хеликоптери, взех, че отидох до съда и проверих за какво става дума. Оказа се ООД — дружество с ограничена отговорност, собственост на двама типове от Калифорния. Някои си Харви и Джайлс Рансъм, предполагам, че са братя. Може и да са педита, женени помежду си. Нали знаеш, в Калифорния всичко става… — Той отново поклати глава.

— Знаеш ли нещо за тях?

— Тц. Ти си по разследванията, рекох си, че ще изровиш нещо, стига да поискаш.

— Ще направя проверка.

— Щом научих имената им, веднага отидох да ги поканя на гости. Явих им се на крака и тъй нататък.

— И какво?

— Хората им тоя път бяха много любезни и най-учтиво ми благодариха, но казаха, че шефовете ги няма. Щели да предадат поканата. Ха! За какъв ме мислят, за толкоз глупав?

Гуен си наля още една чаша кафе. Беше облечена с джинси, светлокафяв пуловер и ботуши с ниски токове. Преди да се върне на масата, тя вдигна нагоре косата си, разкривайки такава дълга шия, че няколко мига Уеб не можа да отдели очи от нея. После седна на мястото си и известно време поглеждаше ту единия, ту другия, докато накрая спря поглед на Уеб.

— Какво мислиш, че може да става, Уеб?

— Имам някои подозрения, но това е всичко.

Били го наблюдаваше внимателно, докато Уеб привърши закуската си и избърса устни с ленената салфетка.

— Може би си мислиш, че са някакви мафиоти, които търгуват с крадена стока. Повярвай ми, такива работи са ставали и стават в превозваческия бизнес. Ако взимах по долар от всеки италиански гангстер, който идваше с куфари пари да ме моли да му прекарам това или онова, сега нямаше да си скъсвам задника от работа, за да свържа двата края.

— Господи! — извика Гуен, като удари с юмрук по масата. — Да напуснем Ричмънд, за да избягаме от ония неофашисти, и да се насадим тук до някакви си обикновени престъпници. Тя стана от стола си, отиде до кухненската мивка и се загледа през прозореца.

Били каза:

— Виж, Гуен, който и да ни е съсед, за нас това няма никакво значение, не е ли тъй? Те си живеят живота и ние нашия. Ако там се върши нещо незаконно, това не е наш проблем. Уеб ще се оправи с тях. Ние си имаме ферма и отглеждаме коне, точно както искаше ти. Така ли е?

Тя се обърна и го погледна неспокойно.

— Но не и ти, нали?

— Разбира се, че и аз! Даже ми доставя удоволствие да ри-на оборски тор, дявол да го вземе! — Той погледна Уеб. — Оборският тор лекува нервите. — На Уеб му се стори, че домакинът му не говори искрено. Били отмести погледа си и каза: — Я виж ти кой ни се довлече рано сутринта.

На прага стоеше Немо Стрейт с каубойска шапка в ръка. На Уеб му се стори, че в начина, по който гледаше Били, имаше някаква злоба.

— Тръгвате ли? — попита Били.

— Да, сър. Просто минах да ви се обадя, преди да потеглим.

Всички излязоха навън и Уеб видя конвой от десет фургона за превоз на коне, закачени по два-три наведнъж за тежкотоварни влекачи, всички с емблемата на „Източен вятър“.

— Повечето фургони са чисто нови — обясни Били. — Маса пари се изръсих за тях, защото някои трябваше да се преустройват по поръчка, но нали всички разправят, че външният вид има значение. Така ли е, Немо?

— Щом казваш, Били…

Били посочи с пръст фургоните.