Последният жив

— Освен това той е твърде интелигентен, чувствителен, дълбоко емоционален, невероятно самостоятелен, но в същото време изумително лоялен. Пълен спектър от душевни качества.

— Ако имаш нужда от някой, на когото да разчиташ, няма по-добър от Поли. На вид изглежда доста недодялан, но има златно сърце. Не те ли хареса обаче, по-добре стой далеч! Жена му Енджи е още по-голяма фурия. Наскоро установих, че ходи при О’Банън. А също и някои други съпруги на мои колеги. Дори видях Деби Райнър в кабинета му. Това е жената на Теди Райнър, водача на нашия екип.

— Ние имаме много пациенти от ФБР, а също и от останалите правоохранителни агенции. Преди години доктор О’Банън работеше на щат към Бюрото. Когато се отдели и започна частна практика, той доведе и много от някогашните си пациенти. Неговата практика е тясно специализирана, защото хората в този бранш си имат свои характерни проблеми главно в резултат от стреса, които могат да имат унищожителен ефект върху психиката, ако бъдат оставени без професионална намеса. Аз лично намирам тази област за извънредно интересна. Наистина се възхищавам от това, което правите. Надявам се, че го знаеш.

Уеб я огледа внимателно; лицето му изразяваше недоверие и болка.

— Има ли още нещо, което те мъчи? — запита го тихо тя.

— Досието ми, което са ти дали. Случайно вътре да е онова интервю с Хари Съливан?

Тя се поколеба, преди да отговори.

— Да. Мислех да ти кажа, но после реших, че е по-добре сам да научиш. Виждам, че си го направил.

— Да — отвърна със свито гърло той. — С около четиринайсет години закъснение.

— Баща ти не е имал никакви лични причини да каже и една добра дума за теб. Той е бил на път да прекара следващите двайсет години в затвора. Никога не сте били близки. И въпреки това…

— И въпреки това е казал, че имам всички данни да стана най-добрия агент на ФБР, който се е раждал на тоя свят.

— Точно така — отвърна тихо тя.

— Може би един ден двамата все пак трябва да се съберем — въздъхна Уеб.

Клеър срещна погледа му.

— Предполагам, Уеб, че ще ти причини сериозна травма, но, от друга страна, смятам, че идеята не е лоша.

— Нещо като глас от миналото?

— Нещо такова.

— Като става дума за гласове, сещам се какво ми каза Кевин Уестбрук в оная тъмна уличка.

Клеър се изпъна на стола си.

— „Проклятие и триста дяволи“?

— Ти какво знаеш за черната магия?

— Не много. Да не си мислиш, че това е някакъв вид клетва, че Кевин те е прокълнал?

— Не той, но може би хората зад него. Не знам със сигурност, просто мисля на глас.

Клеър гледаше недоверчиво.

— Предполагам, че е възможно, Уеб, но не вярвам това да е отговорът.

Уеб изпука с кокалчетата на пръстите си.

— Сигурно си права. Е, докторе, вади си джобния часовник и почвай да ми го люлееш пред лицето.

— С твое позволение ще използвам синя химикалка. Най-напред обаче искам да седнеш в онова кресло и да се облегнеш удобно назад. Не мога да те хипнотизирам в стойка „мирно“, Уеб. Първо трябва да се отпуснеш и аз смятам да ти помогна.

Уеб се настани в креслото, а Клеър седна срещу него на една ниска табуретка.

— Най-напред искам от теб да преодолееш погрешните си представи за хипнозата. Както вече ти казах, хипнотизираният човек не е в безсъзнание, напротив, той е приведен в състояние на видоизменено, усилено съзнание. Мозъкът ти ще извършва същия вид дейност както при пълна релаксация — нарича се алфа ритъм. В състоянието на транс ти ще си напълно отпуснат, но заедно с това съзнанието ти ще е бистро и възприемчиво на внушения, като в същото време ще контролираш изцяло онова, което протича в него. Всички форми на хипноза всъщност изискват активното участие на пациента, а моята задача е да ти помогна да се отпуснеш достатъчно, за да достигнеш сам до това състояние. Никой не може да те хипнотизира против волята ти. Така че си в пълна безопасност. — Клеър се усмихна окуражително. — Следиш ли мисълта ми?

Уеб кимна.

Тя вдигна химикалката.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че тази химикалка я е използвал самият Фройд?

— Не, няма да ти повярвам.

Тя отново се усмихна.

— Добре, защото това не е и вярно. Когато хипнотизираме пациентите си, ние използваме подобни предмети. А сега искам да следиш неотлъчно с очи върха на химикалката. — Тя я задържа на около петнайсет сантиметра от лицето му, доста над естествената линия на погледа. Уеб повдигна глава, за да я вижда по-добре. — Не така, Уеб, движи само очите си.

Тя постави ръка върху главата му и я задържа в хоризонтално положение. За да види върха на химикалката, Уеб трябваше да извърне очите си почти право нагоре.

— Много добре, Уеб. Повечето хора се изморяват бързо, но съм сигурна, че ти ще издържиш. Знам, че си много силен и много решителен, просто гледай само върха на химикалката и не отмествай поглед от него.

Незабелязано за Уеб гласът на Клеър бе станал равен, без да е монотонен. Тя говореше с постоянна, успокояваща интонация, сякаш го насърчаваше да прави каквото се иска от него.

Измина една минута. Уеб седеше, вперил поглед в химикалката. Клеър изрече рязко:

— Мигни!

И той мигна.