Последният жив

Клеър забеляза, че очите му започват да се изморяват и да сълзят от неудобния ъгъл. Освен това той бе мигнал малко преди тя да му нареди. Само че самият Уеб нямаше как да знае това. Беше твърде зает да следи с поглед върха на химикалката, изобщо да си държи очите отворени. Ала последователността на нейната команда и неговото действие, макар и обърната, го накара да си мисли, че тя постепенно овладява волята му. Дори да се бе подлагал и преди на хипноза, той пак щеше да реши, че това нещо наистина действа. Най-напред идваше умората в очите, после пълното объркване на съзнанието. И всичко това с единствената цел — да му помогне да се отпусне достатъчно, за да се отвори за нейните внушения.

— Много добре се справяш, Уеб — каза тя. — По-добре от почти всички останали. Ето, ти все повече и повече се отпускаш. Само не спирай да гледаш върха на химикалката.

Вече беше сигурна, че той твърдо е решил да не отделя поглед от тази химикалка, само и само да получава нейните похвали и насърчения. Класически пример на свръхамбициозен човек, констатира тя, готов на всичко, за да се хареса и да бъде хвален. Уеб Лондон се нуждаеше от внимание и любов, каквито не бе получавал в достатъчна мяра като дете.

— Мигни! — И той мигна, а тя си помисли колко ли е доволен, че е облекчил напрежението на очите си. Клеър знаеше, че върхът на химикалката му изглежда силно уголемен, че изпълва полезрението му и че той не иска повече да го гледа. — Ти май вече искаш да затвориш очи — продължи тя. — А клепачите ти натежават. Все по-трудно ти е да ги държиш отворени и като че ли наистина искаш да ги затвориш. Затвори ги. — И Уеб наистина затвори очи, но в следващия миг се стресна и ги отвори. Клеър знаеше, че почти винаги става така. — Гледай върха на химикалката, Уеб, не отделяй очи от върха. Браво, много добре се справяш. Прекрасно. А когато очите ти са готови да се затворят, остави ги да го направят сами.

Очите на Уеб бавно се затвориха и останаха така.

— Сега искам да кажеш думата „пет“ пет пъти бързо едно след друго. Хайде, започвай.

След като той се подчини, тя запита:

— Какво ти тече, когато си гладен?

— Пот! — отвърна той, гордо ухилен.

— Слюнка — поправи го тя и усмивката му изчезна от лицето.

Клеър продължи да го изпитва с равния си, успокояващ тон:

— Ти сигурно обичаш спорта. Кажи сега думата „спорт“ десет пъти последователно, по-бързичко.

Много предпазливо, той се подчини и каза десет пъти: „Спорт, спорт, спорт…“

— А какво има в безалкохолните напитки?

— СПИРТ! — извика той.

— Всъщност спирт има в алкохолните напитки, Уеб.

Раменете му се прегърбиха от обида и разочарование, но тя побърза да го похвали:

— Нищо, Уеб, много добре се справяш. Почти никой не успява от пръв път да даде верния отговор. Спокоен си, изглеждаш добре. Сега искам да преброиш назад от триста до нула, през три.

Уеб започна да брои. Когато стигна до 279, тя го прекъсна и му каза да брои през пет, после през седем и накрая през девет. След известно време тя отново го прекъсна:

— Престани да броиш и се отпусни. Сега се намираш на горната площадка на ескалатора и си достатъчно отпуснат. Когато стигнеш долната площадка, ще постигнеш пълно отпускане. А сега вземи ескалатора и се спусни надолу. Когато стигнеш, ще си вече толкова отпуснат, колкото никога преди не си бил. Готов ли си? — Уеб кимна.

Гласът й галеше ухото като прохладен летен бриз.

— Ти бавно слизаш с ескалатора. Плъзгаш се надолу сякаш по въздух. Все повече се отпускаш. Постигаш пълно отпускане. — Клеър започна да брои назад от десет, като между цифрите вмъкваше успокояващи, приспивни слова. Когато стигна едно, тя каза: — Сега изглеждаш напълно отпуснат.

През цялото време тя наблюдаваше чертите на лицето му и цвета на кожата. Напрегнатото му тяло бавно се отпусна. Лицето му беше зачервено — знак за силен прилив на кръв. Клепачите бяха притворени, но трепкаха. Тя го предупреди, че ще вдигне една от ръцете му; не искаше внезапното докосване да го стресне. Клеър полека вдигна ръката му нагоре. Беше мека. Тя я пусна и ръката падна надолу.

— Вече си близо до основата на ескалатора. Скоро ще слизаш. Пълно отпускане както никога преди. Идеално.

Тя още веднъж вдигна ръката му, след като повторно го предупреди.

— Кой е любимият ти цвят?

— Зеленият — каза тихо Уеб.

— Зелено, прекрасен успокояващ цвят. Цветът на тревата. Аз слагам един зелен балон в ръката ти. Сега, в момента. Усещаш ли го? — Уеб кимна. — Смятам да го надуя с хелий. Както знаеш, хелият е по-лек от въздуха. Аз надувам зеления балон с хелий. Той започва да се издига. Става все по-голям.

Клеър наблюдаваше ръката на Уеб, която започна да се издига от облегалката на креслото, сякаш движена от невидим балон.

— Сега ще преброя до три и ръката ти ще се спусне обратно надолу. — Тя започна да брои и на три ръката на Уеб падна като отсечена върху креслото.

Клеър изчака трийсетина секунди и продължи:

— Ръката ти изстива, става много студена, струва ми се, че измръзва. — Тя видя как Уеб сви ръката си в юмрук и я разтърси. — Сега е по-добре, затопля се, всичко е нормално.