Последният жив

При нормални обстоятелства Клеър не подлагаше пациентите си на всички фази на хипнозата. Обикновено приключваше с балона. Но този път тя искаше да провери нещо, което бе предизвикало любопитството й и я бе накарало да си мисли, че Уеб може би е сомнамбул. Специалистите в областта на психотерапията са почти единодушни, че между пет и десет процента от населението са силно податливи на хипноза и приблизително същият процент са крайно резистентни на този вид манипулация. Сомнамбулите са отделна категория. Те до такава степен се поддават на внушение, че могат да бъдат накарани чрез хипноза да изпитват физически усещания, както току-що се бе случило с Уеб. Освен това в състояние на хипноза могат да им бъдат вменени действия, които да извършат впоследствие, след завръщането си в будно състояние. И което е най-странно, понякога високо интелигентни хора се оказват най-податливи на хипноза.

— Чуваш ли ме, Уеб? — Той кимна. — Слушай сега внимателно гласа ми. Концентрирай се и само слушай какво ще ти кажа. Балона го няма вече. Продължавай да се отпускаш. Сега държиш в ръката си видеокамера. Това, което виждаш през обектива, го виждам и аз. Само това и нищо друго. Разбираш ли, мистър оператор? — Повторно кимване. — Така значи. Моята роля е да те насочвам навреме в желаната посока, но ти отговаряш за всичко останало. През камерата ще наблюдаваш другите хора и ще се опитваш да узнаеш какво са намислили да правят. Камерата има микрофон, така че ще чуваш и звук. Разбрахме ли се? — Уеб отново кимна. — Толкова добре се справяш, мистър оператор, че наистина се гордея с теб.

Клеър се замисли за момент. Като терапевт, запознат с личната история на Уеб, тя знаеше точно върху какво от миналото му трябва да се съсредоточи, за да му помогне. Неговите най-сериозни психически проблеми не започваха със смъртта на другарите му от ОБТ, а още от взаимоотношенията му с неговата майка, от една страна, и втория му баща, от друга. Но тя искаше да започне своето пътуване из миналото му от един още по-ранен момент.

— Мистър оператор, искам да се върнеш на датата осми март 1969 година. Можеш ли да ме отведеш до тази дата?

Известно време Уеб не отговори. Накрая каза:

— Мога.

— Кажи ми какво виждаш. — Тя знаеше, че 8 март е рожденият ден на Уеб. На тази дата през 1969-а той бе навършил шест години. Това беше последната му година, прекарана заедно с Хари Съливан. Тя искаше да положи някаква здрава основа за отношенията между Уеб и баща му, някакъв повод за добри чувства и един отпразнуван заедно рожден ден бе идеален повод за това. — Сега операторът, отпуснат и спокоен, насочва камерата насам-натам. Какво вижда той? — подсказа му тя.

— Виждам една къща. Виждам стая, голяма празна стая, в която няма никой.

— Съсредоточи се и завърти камерата във всички посоки. Нищо ли не виждаш? Датата е осми март 1969 година. — Изведнъж тя се изплаши, че Уеб е минал без празненство на рождения си ден.

— Чакай малко! — възкликна Уеб. — Чакай малко, виждам нещо.

— Какво виждаш?

— Виждам един мъж… не, виждам жена. Тя е хубава, много хубава. На главата си има смешна шапка и носи торта със свещички.

— Като че ли някой има празненство. Момче ли виждаш или момиче, мистър оператор?

— Празненството е на момче. Да. Появяват се и други хора. Излизат изведнъж отнякъде, сякаш са се крили. Викат нещо. Викат: „Честит рожден ден!“

— Прекрасно, Уеб. Малко момче, което празнува рождения си ден. Как изглежда момчето?

— С тъмна коса, височко. Духа свещичките на тортата. Всички пеят „Честит рожден ден“.

— Бащата пее ли? Има ли баща с тях, мистър оператор?

— Виждам го. Виждам го! — Лицето на Уеб се зачерви, дишането му стана учестено. Клеър наблюдаваше внимателно физическите признаци. Тя не искаше да подлага Уеб на емоционален стрес. Толкова далеч не би отишла с никой пациент.

— Как изглежда бащата?

— Грамаден, страшно едър, много по-едър от всички останали. Истински великан.

— И какво правят момчето и бащата великан, мистър оператор?

— Момчето тича към него. Мъжът го вдига като перце.

— Я виж ти, какъв силен баща…

— Той целува момчето, двамата танцуват из стаята и си пеят същата песничка.

— Сега слушай внимателно. Увеличи звука на микрофона. Чуваш ли ги какво пеят?

Уеб първо поклати глава, после закима.

— „Очи, блеснали очи…“ Нещо такова.

Клеър порови в паметта си и изведнъж се сети.

— „Ирландски очи, две ирландски очи се усмихват…“

— Точно така! Ама не, той като че ли е измислил нови думи на песента, други думи и всички се смеят. А сега мъжът подава нещо на момчето.

— Подарък ли? Подарък за рождения ден?

Лицето на Уеб се изкриви в гримаса и той залитна напред. Разтревожена, Клеър също се наведе напред на стола си.

— Спокойно, мистър оператор. Всичко е само филм. Като на кино. Какво виждаш?

— Виждам мъже. Влязоха в къщата.

— Какви мъже? Как изглеждат?

— С кафяви дрехи, облечени са целите в кафяво, с каубойски шапки. Имат пистолети.

Клеър усети как сърцето й прескочи. Може би вече трябваше да прекъсне сеанса? Тя не отделяше очи от Уеб, който сякаш се поуспокои.

— Какво правят мъжете? Какво искат?