Последният жив

— Положително е така, Кевин. Просто за твоя информация, ние смятаме да му се отблагодарим за услугата. Някои хора, много близки на брат ти, искат да му отнемат част от бизнеса. Ние смятаме да му помогнем да си го задържи.

— Защо ще му помагате? — попита подозрително Кевин. — Какво печелите вие от тая работа?

Мъжът се засмя с глас.

— Бре-бре! Ако беше само малко по-голям, като нищо щях да те направя съдружник. Добре, нека да кажем така: при тази ситуация печелим всички.

— Ти не ми отговори на въпроса. Ще ме пуснеш ли да си ходя?

Мъжът се надигна и пристъпи към вратата.

— Трай и стой мирен, Кев. Съдбата обича търпеливите.

36

Когато се върна в стаята си, Уеб позвъни на Бейтс у дома, при което го събуди, и му разправи за драматичния сблъсък с Големия X. После му разказа и за запознанството си с Коув. Двамата с Бейтс се срещнаха след един час в злополучния двор в Югоизточен Вашингтон. Присъстваха и цял екип федерални агенти. Слънцето вече изгряваше и работният ден на Уеб трябваше да започне, а той не бе мигнал цяла нощ. Бейтс му даде друг мобилен апарат със същия номер на мястото на онзи, който Големия X му бе счупил.

Уеб благодари на Бейтс, който отмина с мълчание новите рани по лицето му, макар че явно беше в доста мрачно настроение.

— Ако продължаваш така да съсипваш държавния инвентар, ще почнем да ти удържаме от заплатата. Бях ти оставил съобщения на стария телефон, на които така и не отговори.

— По дяволите, Пърс. Получавам съобщенията от гласовата поща с цял ден закъснение!

— Тъй ли? Аз никога не съм имал проблем.

— Какво ме грее мен това?

Бяха оставили един агент да пази колите. В квартал като този нямаше нищо свято, най-малко държавната собственост. Едва ли нещо можеше да зарадва местните хъшлаци повече от възможността на бърза ръка да разфасоват един бюромобил и после спокойно да си го продават на части.

Докато двамата крачеха по улицата, Бейтс продължаваше да се пали.

— Имаш късмет, че си още жив, Уеб — троснато каза той, сякаш бе лично разочарован от това обстоятелство. — Така е, като действаш сам. Направо не мога да повярвам, че си могъл да се навираш на такова място без подкрепление. Ти наруши изричната ми заповед. Мога сега мамината да ти разплача.

— Но няма да го направиш, защото получаваш от мен това, от което най-много имаш нужда. Съдействие.

Най-после Бейтс се поуспокои и заклати замислено глава.

— Ама той наистина ли гръмна оня тип пред очите ти, задето го тропал на ченгетата?

— Такова нещо едва ли може да мине за оптическа измама.

— Тоя негодник явно има дупе, за да го направи. Божичко!

— Има, и още как! Като задницата на самосвал.

Двамата влязоха в сградата, която бе обект на операцията, и се спуснаха в мазето. Вътре беше тъмно и влажно; вонята беше неописуема. Уеб мислено се подсмихна на контраста между каменния дворец сред фермата във Вирджиния и този зандан в гетото Анакостия; призна си обаче, че се чувства по-комфортно в зандан, отколкото в дворец.

— Тунели значи — промърмори Бейтс, като се оглеждаше. — Разбираш ли, Уеб, там е работата, че ние вече проверихме за тунел.

— В такъв случай трябва да проверим още веднъж, понеже моят човек явно знаеше какво говори, а и няма никакъв друг начин да вкарат тук ония топове, без някой да ги види. Дали в Министерството на благоустройството нямат план на квартала, на който да фигурират тия тунели?

— Не забравяй, че се намираш във Вашингтон. Ако имаш излишно време да ровиш из разни държавни учреждения, моля! Достатъчно трудно е да намериш нещо от вчера, за отпреди половин век да не говорим.

Претърсиха цялото помещение и накрая Уеб се изправи пред голямо количество двесталитрови варели за мазут. Бяха общо сто, наредени в десет редици, по десет варела в редица.

— Това пък какво е?

— Пещите са работели с мазут. Тъкмо са им доставили пресен запас, и са затворили предприятието. Варелите са останали, защото не си е струвало да ги местят.

— Някой провери ли какво има отдолу?

Вместо отговор един от агентите пристъпи към първата редица варели и с цялата си тежест се опита за помести един от тях. Варелът не помръдна.

— Отдолу няма нищо, Уеб. Ако тунелът беше твой и искаше да влизаш и излизаш през него, щеше ли да затрупаш входа с един милион тона мазут?

— Тъй значи. — Уеб огледа внимателно варела, който мъжът се бе опитал да помести. Той го побутна с крак; варелът наистина беше пълен. Уеб подритна този до него, после следващия и така до края на първия ред, след което се прехвърли на втория.

— Е, какво, доволен ли си? — попита го Бейтс.

— Ще ми позволите ли? — каза Уеб.

Пред невярващите погледи на Бейтс и останалите той се покачи върху купа и започна да пристъпва от варел на варел, като върху всеки се поспираше и се опитваше да го разклати напред-назад с тежестта си. Когато стигна до средата на купчината, варелът под него се залюля и той едва не падна отгоре.

— Този е празен! — Уеб се прехвърли на следващия. — И този също! — Продължавайки да стъпва от варел на варел, той очерта един квадрат от празни варели, четири на четири. Тия тук всички са празни — извика той. — Я ми помогнете.