Последният жив

— Все още се опитвам да се ориентирам. Който и да е този, със сигурност черпи информация от най-високо място, понеже през цялото време е на една крачка пред нас.

— Черпи информация откъде? От някого в Бюрото?

— Ти го рече, не аз.

— Имаш ли доказателства?

— Шестото ми чувство. Ти вслушваш ли се в твоето?

— Винаги. Сега например ми се струва, че ти се чувстваш самотен и изоставен.

— Искаш да кажеш, че всички вече са убедени, че аз съм предал своите и съм станал причина да ги очистят? Да, напоследък и моето шесто чувство ми казва същото.

— Но ти не си сам, Коув.

— Слушай, Уеб, ние с теб в известен смисъл сме кръвни братя. И двамата ни обявиха за предатели заради нещо, което не сме извършили, и никой не иска дори да ни изслуша.

— Затова ли не желаеш да се върнеш на редовна служба?

— Виж какво, в крайна сметка мен ме преметнаха, изработиха, изтриха си задника с мен, както искаш го речи. Аз не съм предател, но се издъних, а в моята професия това е също толкова лошо.

— Е, явно сме кръвни братя, защото и аз направих същото.

— Във всеки случай и двамата ще останем на дансинга до края на танца, а, какво ще кажеш?

— Аз поне ще направя всичко възможно.

— Само се пази, Лондон, тия копелета не си поплюват.

— Коув?

— Какво?

— Приемам извиненията ти.

Уеб подкара колата и стигна до Дюпон Съркъл. Там извади от багажника резервния пълнител за своя пистолет, затъкна другия, който Коув му бе дал, отзад на кръста и хвана такси. Бейтс отдавна си бе тръгнал за вкъщи и Уеб си каза, че ще изчака до сутринта, за да му позвъни. Човекът сигурно имаше нужда да си отспи, тунелите нямаше да му избягат. Вместо да поиска да му зачислят нов бюромобил, Уеб се реши на една наистина безразсъдна постъпка — да използва своя собствен мустанг.

Глутницата репортери се бе разкарала от тротоара пред къщата му, но Уеб не искаше да рискува. Той влезе откъм задната страна, седна в мустанга, отвори с дистанционното вратите на гаража и тихо изкара колата със загасени фарове. Чак когато стигна края на улицата, Уеб пусна фаровете и натисна докрай газта, като не спираше да поглежда в огледалото за обратно виждане. Връщаше се в „Източен вятър“.

34

Когато Уеб се качи горе, Романо го нямаше никакъв. Уеб се спусна на приземния етаж и огледа музейните коли, да не би партньорът му да е заспал в някоя от тях, докато й се е любувал в захлас. Наближаваше четири сутринта и Романо сигурно бе излязъл да се поразтъпче наоколо. Като снайперист той бе принуден да прекарва дълги часове и дори дни в принудително бездействие, а иначе природата го бе надарила с неизчерпаема енергия, която си търсеше отдушник. Затова, настанеше ли време да се действа, Пол Романо нямаше равен на себе си. Понеже мобилният телефон на Уеб вече не работеше, той позвъни от телефона в къщата и въздъхна с облекчение, когато Пол отговори.

— Е, как мина срещата? — запита Романо.

— Скучно. Друг път ще ти разправя. Ти къде си?

— Всичко е спокойно, та реших да пообиколя имението. Тук има една стара наблюдателница, отгоре се вижда на километри във всички посоки.

— Знам, бях вече.

— Е, аз сега съм там. Исках да се пораздвижа малко.

— Доста си се раздвижил, Поли. Мястото никак не е близо.

— Голяма работа, една разходка. Ти не искаш ли да ми правиш компания? Донеси и един-два уреда за нощно виждане.

— Какво наблюдаваш?

— Ще видиш.

Уеб излезе от къщата през задната врата, постави на главата си специалната каска, прикрепи към нея очилата за нощно виждане, включи системата и нагласи светлината според очите си. Изведнъж целият свят се оцвети в призрачно зелено. Устройството не можеше да се ползва дълго време, защото от тежестта му скоро щеше да го заболи вратът, а малко след това главата така щеше да го зацепи, че нямаше да усеща болката във врата. Когато използваше уред за нощно виждане, Уеб винаги държеше едното си око затворено, макар по този начин перспективата да се изкривяваше още повече; но пък иначе, след като свалеше устройството от очите си, щеше да вижда само оранжеви петна наоколо. А в такова състояние и един деветдесетгодишен старец в инвалидна количка може лесно да ти види сметката.