Последният жив

— Тъй че, каквото и друго да стане, ако Кевин е при вас, поне ще знам, че нищо лошо няма да му се случи. Може пък просто да го позадържите малко, ей така, докато се размине бурята.

В погледа му Уеб прочете, че Големия X наистина се моли Кевин да е задържан от ФБР, където все пак би се намирал в относителна безопасност.

— Де да беше при нас, но не е. Нали виждаш, не се будалкам с теб. — После добави: — Струва ми се обаче, че Кевин някак си е замесен в станалото’.

— Дрън-дрън! — изрева Големия X. — Кевин е още дете. Нищо не е направил. И няма да ходи в затвора, в никакъв случай. Не и Кевин!

— Не казвам, че го е направил съзнателно. Ти си прав, Кевин е още дете, едно изплашено дете. Тъкмо онези обаче, които са го отвлекли, стоят зад цялата тази каша. Поне аз така си мисля. Не знам какво правеше Кевин в уличката, но присъствието му там не беше съвпадение. Аз не по-малко от теб искам да го открия жив и здрав. Вече веднъж му спасих живота в онази уличка, сега не бих желал да се окаже, че е било напразно.

— Тъй значи. Искаш да го намериш, за да даде показания и после да прекара живота си под полицейска охрана като бивш свидетел. Егати живота!

Големия X и Уеб се гледаха известно време право в очите, докато накрая великанът не издържа и отмести поглед.

— Ще направя всичко по силите си, за да ти върна Кевин жив и здрав, човече. Обещавам. Но ако момчето знае нещо, ще трябва да ни го каже. Ние ще го пазим.

— Как не! Като ви знам, много ви бива в тая работа.

Чуха се стъпки; другите двама се връщаха.

— Тия тунели… Този, който знае за тях, сигурно си има име — каза Уеб, но Големия X вече клатеше глава:

— И да си има, не го знам.

Когато мъжете се появиха от храстите, Големия X направи знак на единия.

— Разкарай предавателя от колата му!

Човекът кимна, седна зад волана, изстреля два куршума в радиото на таблото и измъкна поставения вътре микрофон. След това извади пълнителя на пистолета, който Уеб бе оставил на предната седалка, изстреля в земята куршума от цевта и му подаде оръжието. Накрая взе мобилния му телефон, демонстративно го разби в близкото дърво и му го подаде с широка усмивка.

— Не ги правят здрави като едно време тез пущини…

— Е, ние да тръгваме — каза Големия X. — А пък ти, ако смяташ да ме гониш, задето гръмнах Туна, помисли си преди това. — Той го изгледа мрачно. — Само да поискам, и си мъртъв. Само да поискам, и всеки твой близък, който и да било, е мъртъв. Ако имаш домашно животно — куче, котка, — само да поискам, и е мъртво.

Уеб отвърна на погледа му.

— Не те съветвам да стигаш дотам. Не ти трябват неприятности.

— Какво, ти заплашваш ли ме? Ще ме набиеш, така ли? Ще ме гръмнеш може би? — Той разкопча ризата си и пристъпи към Уеб. През годините Уеб бе виждал какво ли не, но сега наистина бе изумен.

Гърдите и коремът на Големия X бяха целите покрити с безброй белези от порезни и огнестрелни рани, следи от изгаряния, дупки от шевове, както и някакви ужасяващи деформации, сякаш някой бе късал парче по парче плътта му и след това тя бе зарасла накриво. Тялото на великана приличаше на картина, създадена от един полудял свят.

— Аз съм на сто и двайсет години като за бял — каза тихо Големия X. По лицето на великана бе изписана гордост от това, че бе останал жив след всичко преживяно. Гордост, която никой не можеше да му оспори.

Големия X продължи:

— Ако ще ме гониш, гледай поне да си въоръжен както трябва. Иначе ще ти отрежа топките и ще ти ги натикам в гърлото.

С тези думи той се обърна и си тръгна, а Уеб едва се сдържа да не му скочи на гърба. Сега не му е времето, каза си той; рано или късно обаче Големия X щеше да си го получи.

Той се задоволи да подвикне зад гърба му:

— Значи ти подготвяш Кевин един ден да наследи бизнеса, така ли? Малкото ти братче-синче сигурно много се гордее с теб.

Големия X се извърна.

— Казах ти, остави Кевин на мира.

— В онази тъмна уличка с Кевин успяхме да се посближим. Той ми разправи доста неща. — Това беше блъф, разбира се, но добре премерен. Този, който бе подменил Кевин в тъмното, сигурно беше главният враг на Големия X. Ако наистина беше така, за Уеб би било изгодно да ги насъска един срещу друг. Той си каза, че на Големия X нищо не му костваше да го излъже, че не е замесен в играта, но това в никакъв случай не означаваше, че уличните предприемачи не се бяха съюзили с някого за очистването на екип „Чарли“. Ако наистина беше така, Уеб искаше да ги спипа всичките. До един.

Големия X се върна, пристъпи към Уеб и го огледа от горе до долу, сякаш преценяваше куража или глупостта му.

— Ако искаш да си върнеш Кевин, очаквам да получа от теб известно съдействие — заяви Уеб. Пред останалите той не спомена какво му бе казал Големия X. Предполагаше, че великанът иска да запази между тях двамата информацията за тунелите под сградата, заради което бе изпратил двамата си помощници да хвърлят Туна в реката.

— А не очакваш ли да получиш това?