Последният жив

Коув не отговори; на Уеб му бе нужна около една секунда, за да разбере защо. По отсрещния тротоар се движеше някакъв мъж. Облечен беше като бездомник и леко залиташе, сякаш беше пийнал. Може би и двете бяха верни, може би мъжът наистина беше пиян бездомник, но Уеб не желаеше да рискува, а очевидно и Коув си мислеше същото. Уеб посегна към пистолета си и за пореден път си спомни, че е празен. Имаше резервен пълнител в багажника на колата, но тя беше паркирана на трийсетина метра, а той, като същински идиот, просто бе забравил да го вземе. Сякаш в отговор на мислите си усети как нещо се плъзга по седалката на пейката откъм гърба му. Уеб сграбчи пистолета, който Коув му подаде през дъските изотзад, прошепна кратка благодарност и продължи да седи неподвижен, като с дулото следеше всяко движение на мъжа, докато той отмина.

— Никога не се знае откъде може да ти дойде — каза Коув.

— Бейтс разправя, че си разработвал един от хората на Уестбрук, най-вероятно Мейси или Пийбълс, но той те е изиграл.

— Нито Мейси, нито Пийбълс. Моят човек ми беше верен, поне през повечето време, но в един момент самият той бе изигран.

— Добре, ако твоят човек ти е верен, има ли начин чрез него да се доберем до истината?

— Вече не.

— Защо?

— Защото моят човек се казваше Туна.

— Ти се майтапиш!

— Хората на Големия X през цялото време го мамят зад гърба му. Ако почне да ги убива заради това, няма да му остане никой. Той се избудалка с теб. Уестбрук уби Туна заради най-големия възможен грях, заради това, че го тропаше пред ченгетата.

— Според Туна имало ли е и други замесени освен Уестбрук?

— Туна беше основно бияч, което не значи, че нямаше и мозък. Аз го разработвах от шест месеца. Отначало го бяхме прибрали за нещо дребно, но той вече бе лежал четири години в затвора и нямаше никакво желание да попада повече там. Та той ми разправи за някаква нова групировка, която била поела канала за доставяне на стоката до местните банди, като дори препирала част от парите с легитимен бизнес. Разбира се, за услугите си не взимала никак евтино, но повечето банди явно вече й били станали клиенти. С изключение на Уестбрук. Франсис Уестбрук не се доверява никому. Но дори и на наркопласьорите в даден момент им писва да се стрелят един друг. От друга страна, окрупняването на бизнеса и намаляването на производствените разходи е еднакво изгодно и в сенчестата, и в легитимната икономика. Аз отдавна се опитвам да разузная кое-що за тази нова групировка, но все не успявам. Представих им се за посредник на банда наркопласьори, която се опитва да прехвърли бизнеса си от Аризона в селските райони на Вирджиния. Уж моите клиенти били чували за тая групировка, та ме пратили да разузная как стоят нещата. Отначало си мислех, че Уестбрук стои зад новата формация, но когато видях в какви мащаби работят, си казах, че това е нещо огромно.

— Бейтс спомена нещо за оксиконтин.

— Тъкмо това ги различава от всички останали. Тя снабдява местните банди с напълно редовни препарати, каквито могат да се изпишат срещу рецепта в аптеките: окси, перкоцет и други подобни. Почти никакъв риск, а печалбата е огромна. Нашият Туна нямаше преки впечатления от операциите им, но и той беше на същото мнение. След тяхното навлизане наркобизнесът в района на Голям Вашингтон вече не е същият. Освен това те нямат намерение да спират дотук. Предполагам, че са решили да завладеят цялото Източно крайбрежие. И вече го правят.

— Окси тръгна от провинцията.

— Точно така. От района на Апалачите. Само че Апалачи-те са планинска верига, която се простира поне в двайсетина щата, от Алабама, та чак до канадската граница. Има достатъчно място за една нова наркоимперия, този път изградена изцяло върху законни лекарства. Още щом разбрах, че в оня склад се намира централата на някакъв нов наркоканал, далеч по-голям от тоя на Уестбрук, аз веднага се обадих в Бюрото. Разбира се, можех да продължа да ровя и вероятно щях да напипам още нещо, но пък и те можеха да усетят и да се разкарат оттам. В крайна сметка прецених, че ако спипаме счетоводителите и ги накараме да дадат показания, с това можем да ликвидираме целия канал за оксиконтин. Сега, брат ми, като си помисля, знаеш ли до какъв извод стигам?

— Че е било твърде хубаво, за да е истина?

— Позна. — Коув млъкна за момент. — Виж какво, Уеб, много жалко за другарите ти. За нищо на света не можех да предположа, че това е капан. Но съм готов да поема цялата отговорност, защото грешката си беше моя. И съм готов да пожертвам всичко, дори и живота си, за да я поправя.

— Никога не бих могъл да се поставя на твое място. Това, дето го вършиш, не е за мен работа.

— Интересно, аз пък си мислех същото за твоята професия. Хайде, върви сега да огледаш тези тунели и се помъчи да разбереш как са вкарали всичко вътре и как после са го изкарали оттам. Може пък и да забележиш нещо, което да те насочи към извършителя. Аз лично не мисля, че е бил Уестбрук. Има някой друг, който сега ни гледа отстрани и ни се присмива.

— Нещо по-конкретно?