Последният жив

Уеб успя да вдигне навреме ръка, с което донякъде смекчи удара, но ефектът от големия колкото топка за боулинг юмрук на Големия X бе такъв, че Уеб се просна възнак върху капака на колата и разби предното стъкло с главата си.

След около половин час Уеб дойде в съзнание и предпазливо се смъкна от капака, където бе лежал, като придържаше навехнатата си ръка и едновременно с това разтриваше челюстта си и тихо псуваше. За свое успокоение откри, че ръката и челюстта му не са счупени; зачуди се как е възможно това. После се запита колко ли още сътресения би могъл да изтърпи, преди мозъкът му да изключи окончателно.

Изведнъж той рязко се извърна и насочи пистолета си към мъжа, който в този момент се бе появил иззад дърветата. Непознатият също държеше пистолет и го бе насочил към Уеб.

— Добър рефлекс — забеляза той. — Само дето нямаш патрони. — Мъжът пристъпи напред и Уеб го позна.

— Коув?

Рандъл Коув прибра оръжието си и се облегна на колата.

— Тоя тип е много опасен — каза той. — Видя ли го как гръмна един от своите? Това не е обичайно дори в неговите среди. — Той се взря в лицето на Уеб. — Утре ще си целият в синини. Нищо, насинен е все пак по-добре, отколкото изстинал.

Уеб прибра празния пистолет и заразтрива тила си.

— Явно си наблюдавал мача от почетната ложа. Няма що, много ти благодаря за помощта.

Коув го изгледа мрачно.

— Виж какво, приятел, аз съм твой колега, федерален агент. Няма значение, че действам под прикритие. Двамата имаме еднакви служебни карти, положили сме една и съща клетва. Занимавали сме се с едни и същи дивотии в Бюрото. Ако те се бяха опитали да те очистят, щях да ти се притека на помощ. Но те не се опитаха и аз не се притекох. Ако това те успокоява, докато беше в безсъзнание, пропъдих едни черни братя, дето се навъртаха около трупа ти.

— Благодаря ти за което, понеже моят труп още ми трябва.

— Трябва да поговорим, само че не тук. Някои от хората на Големия X може да се навъртат наоколо. Това място никак не е безопасно, дори за въоръжени агенти като нас.

Уеб се огледа.

— Къде тогава? Квартирата ти я събориха преди време.

Коув се усмихна.

— Знам, че си разговарял със Съни. Е, щом той е преценил, че си свестен, значи си. Съни Венабълс подушва мърша не по-зле от най-добрата ми хрътка, дето съм имал навремето в Мисисипи.

— Голяма каша стана. Скоро да си говорил с Бейтс?

— Срещаме се от време на време, но и двамата не си казваме всичко докрай. Аз знам какво мога да очаквам от Пърс и той знае какво да очаква от мен. — Той подаде на Уеб сгънато листче хартия. — Чакай ме на това място след трийсет минути.

Уеб погледна часовника си.

— Имам специална задача. Трябва да се връщам вече.

— Не бой се, няма да ти отнема много време. И още нещо. — Той седна в колата и след няколко секунди се появи навън, като държеше в ръка някакъв предмет. — Устройство за спътниково проследяване. С нищо не отстъпва на нашите.

— А, значи и спътник си имат вече — отбеляза Уеб. — Колко успокояващо!

— С малък радиопредавател.

Значи Уеб се бе оказал прав в предположенията си как му бяха давали указания за посоката след моста Уилсън. Коув изключи устройството и го сложи в джоба си.

— Веществено доказателство. Чудно как не са си го прибрали — каза той, преди да изчезне в гъсталака.

След като се съвзе достатъчно, за да държи и двете си очи едновременно отворени, Уеб включи на скорост и потегли. След половин час той седеше на една пейка в търговския комплекс в центъра на града, недалеч от института „Смитсониън“, и чакаше Коув. Когато чу гласа му зад гърба си, не реагира. Точно както пишеше на хартийката. Уеб реши, че Коув вероятно е в декоративните храсти зад пейката.

— Значи Бейтс ти е разправял за мен?

— Да. Моите съболезнования за семейството ти.

— Аха — беше отговорът на Коув на тази любезност.

— Намерих в къщата ти изрезка от вестник, в която пишеше за двама ви с Бейтс.

— Явно доста те бива. Това скривалище ми върши отлична работа вече години наред.

— Защо я беше скрил?

— За заблуда на противника. Ако някой претърсва къщата ми, да му подхвърля нещо, което няма никакъв смисъл. Всичко по-важно го пазя в главата си.

— Значи изрезката е просто за отвличане на вниманието? Нещо без значение? — Коув не отговори и Уеб продължи: — Бейтс ми каза, че си бил по петите на някакви едри наркопласьори. Може би същите, които поставиха капана за моя екип.

— Точно така. Само че тази случка далеч не е приключила. Чух Уестбрук да ти споменава за тунелите. Аз самият не се бях сетил. Идеален начин да изкарат компютрите от сградата и да вкарат картечници на тяхно място.

— Смятам колкото може по-скоро да предам това на Бейтс и после двамата ще идем да направим оглед. Ти искаш ли да дойдеш?