Последният жив

— Няма нужда — отвърна той, самодоволно ухилен. — ФБР предлага комплексни услуги. За нас най-важното нещо е доволният клиент. — Той измъкна от джоба си връзка ключове. На нея имаше прикрепена тънка метална пластинка, с която Уеб можеше да отвори деветдесет процента от бравите на земното кълбо, всяка за по-малко от трийсет секунди. Тази му отне двойно по-кратко време.

Уеб отвори вратата, напипа ключа и запали осветлението. Тъкмо навреме, защото от вратата надолу водеха няколко стъпала и дори на светлината на електрическата крушка той за малко не се препъна. Мечтата на адвоката, каза си Уеб; само някой да си счупи крака, после така ще ги осъди, че свят ще им се завие. Шумът в помещението беше оглушителен — виеха помпи, тракаха релета, бучаха електромотори. Той се спусна по стълбите. Полиците наоколо бяха претъпкани с всевъзможни инструменти, тенекии с хлор, дори автоматичен робот за почистване на дъното и всякакви боклуци, някои от които нямаха вид да са използвани от години. Вътре беше прохладно; Уеб прецени, че е на около три метра под земята, защото подът на помещението продължаваше да се спуска плавно надолу и след стълбите.

Откри електрическото табло; както бе очаквал, един от предпазителите бе изключил. Новата машина за изкуствено течение претоварваше инсталацията и имаше нужда от подмяна на цялото табло. Собствениците трябваше да се погрижат за това, преди да е станал пожар. Той си отбеляза наум да спомене това пред Гуен. После вдигна предпазителя и чу как отвън машината се включи. Шумът в помещението наистина стана непоносим. Улисан, Уеб не забеляза, че един къс коридор води към друга затворена врата. Той се обърна, угаси лампата и си тръгна.

Зад вратата в края на коридора започваше друг къс коридор, който свършваше пред поредната врата. Под земята имаше истински лабиринт. Притаил дъх, зад най-вътрешната врата седеше Кевин Уестбрук и напрегнато се вслушваше в шумовете навън. Той чу кога проклетата машина спря и после отново се включи. Кевин отдавна вече беше свикнал с неизменната миризма на хлор. Но сега се изненада, когато стъпките отвън се отдалечиха. Обикновено стъпките пред вратата означаваха, че някой е дошъл да го види. Той се запита защо този път не стана така.

41

Докато Гуен си взимаше душ, Уеб я чакаше в библиотеката, където цяла една стена беше заета от вградени шкафове, а в средата беше разположен телевизор с голям екран. От двете му страни на множество рафтове бяха наредени безброй видеокасети. Уеб ги огледа разсеяно, докато изведнъж етикетът на една от тях привлече погледа му. Отначало той се вцепени, после като автомат вдигна ръка и я свали от рафта. На касетата имаше написана само една дата, но тази дата бе променила целия му живот. Той се огледа; наоколо нямаше никой.

Уеб постави касетата във видеото. На екрана се появи същата сцена, която толкова пъти вече бе гледал в съзнанието си. Училището в Ричмънд, пълно с умни, трудолюбиви деца от всякакви раси и семеен произход. Имаше нещо символично в това — бяха писали вестниците тогава — бившата столица на Конфедерацията да въведе смела програма за интеграция в училищата, и то след като повечето федерални съдилища и повечето щатски власти бяха вдигнали ръце пред непосилната задача. Наистина, Ричмънд пръв се бе опитал да направи невъзможното и бе успял, привличайки вниманието на цялата нация към своите образователни програми. И тогава Ърнест Б. Фрий и неколцина маниаци от неговата банда бяха нахлули в училището с бронираните си жилетки и с толкова автоматично оръжие, сякаш отиваха на война срещу цялата армия на Съюза.

В последвалия хаос бяха застреляни две учителки, а над четирийсет заложници, между които трийсет деца на възраст между шест и шестнайсет години, бяха въвлечени против волята си в едно събитие, което после никога нямаше да забравят. Агентите, изпратени да преговарят с похитителите, бяха прекарали десетки часове на телефона, като се опитваха да ги залъжат, за да разберат какво искат и дали и как може да им бъде доставено. В същото време Уеб и неговият екип „Чарли“ стояха в готовност заедно със снайперистите от „Зулу“, чиито карабини бяха насочени към всички възможни точки за атака. После отвътре се бяха разнесли изстрели и Уеб и мъжете му получиха по радиото команда да се придвижат напред, готови за атака. Всеки един от тях носеше, запечатан в паметта си, подробен план за действие, съставен в последния момент, след като ги бяха вдигнали под тревога от Куонтико. Когато му се бе сторило, че до атаката остават броени мигове, Уеб бе потъркал с ръка цевта на своя .45-калибров „Смит & Уесън“ за късмет.

Малкото, което знаеше тогава за „Свободното общество“, далеч не му даваше основание да бъде спокоен. Кръвожадни и склонни към насилие, те бяха същевременно дисциплинирани и изключително добре въоръжени. Освен това се бяха окопали в сградата и държаха в ръцете си живота на много невинни хора.