Последният жив

Не ги чу кога си тръгнаха, макар че в този момент слухът й бе изострен до крайност. Изчака няколко минути, преди да извика: „Ало!“ Почака още малко и пак извика. После ръцете й се вдигнаха нагоре и бавно свалиха превръзката. Очакваше всеки миг нечии чужди ръце да я спрат, но това не се случи. Когато можеше отново да вижда, предпазливо се огледа, сякаш се боеше някой да не скочи върху нея. Единственото й желание беше да се просне по очи на леглото и да плаче цял ден и цяла нощ, но не можеше да го направи. Те бяха казали, че са огледали навсякъде в къщата. Тя нахвърля малко дрехи в една пътна торба, грабна ръчната си чанта и чифт маратонки и пристъпи към входната врата. Огледа се; наоколо не се виждаше никой. Притича до колата и седна зад волана. Докато караше, често поглеждаше в огледалото, за да провери дали не я следят. Не беше специалист, но й се стори, че отзад няма никой. Когато стигна до околовръстния път, Клеър натисна газта, без да знае закъде е тръгнала.

40

Антоан Пийбълс свали ръкавиците си и се облегна назад; интелигентното му лице беше разтегнато в широка усмивка. Той погледна към Мейси, който шофираше, невъзмутим както винаги.

— Страхотно представление, ако мога сам да се похваля — каза Пийбълс. — Уцелих и гласа, и стила, и интонацията. През живота си не съм се изразявал толкова просташки. Ти какво мислиш?

— Наистина приличаше на шефа.

— Значи сега тая мадама ще се разлюти и ще отиде право при Лондон, а той ще вдигне ченгетата под тревога и всички вкупом ще тръгнат да търсят Франсис.

— А може и нас.

— Не, нали вече ти обясних? Крайно време е да се научиш да мислиш на макро– и микроравнище, Мейс — каза Пийбълс, сякаш четеше лекция пред студенти. — Вече достатъчно сме се разграничили от него. Освен това той е останал без грам стока и половината от хората му се разбягаха. Парите му пресъхват. В тоя бизнес запасите ти стигат максимум за два дни. Наистина, той бе поскътал нещичко настрани, трябва да му се признае. И то обаче свърши. А когато гръмна Туна, се лиши от още четирима души. — Пийбълс поклати глава. — И докато става всичко това, какво прави той? Мисли само за тоя скапан хлапак. По цяла нощ го търси, тормози хората, разваля стари приятелства, няма вяра на никого.

— Сигурно е прав да не вярва на никого — каза Мейси, като погледна Пийбълс. — Особено на такива като нас.

Пийбълс се направи, че не е чул.

— Тоя тип може да напише учебник по погрешен мениджмънт. Да застреля един от най-близките си сътрудници, и то пред очите на всички. С агент на ФБР за свидетел! Направо си подписа смъртната присъда.

— Един лидер трябва да държи хората си в страх — отбеляза Мейси. — Трябва да ги ръководи от позиция на силата. — Той хвърли на Пийбълс поглед, който ясно показваше, че неговият спътник не притежава тази ценна черта, но Пийбълс и това не забеляза, защото продължаваше да се наслаждава на собствения си триумф. — А не можеш да му се сърдиш, че се опитва да си намери сина.

— Не може да се намесват лични чувства в бизнеса — заяви Пийбълс. — Той вече напълно се прецака, изразходва ценен политически капитал и за какво? За нещо, дето няма да го бъде. Това хлапе няма да се върне при баща си, и толкоз. Който и да го е отмъкнал, то е отдавна под земята. Междувременно аз съм създал нови канали, а хората, които дезертираха, вече работят за мен. — Той изгледа Мейси. — Не знам дали знаеш, но моята тактика се основава на учението на Макиавели. От шест месеца насам подбирам за себе си най-добрите от всички останали групировки. Вече сме готови да започваме свой бизнес, но този път ще става така, както аз кажа. По учебник! Отчетност, заплащане и повишения според заслугите, премии за примерна работа, възнаграждения за новаторство на всички етажи, чак до основата на корпоративната пирамида. Ще си изпираме парите сами и ще намалим производствените разходи навсякъде, където е възможно. Не е нужно всички да се кичат със злато и да си изписват курви по за петстотин долара на вечер. Смятам да въведа и пенсионно-осигурителен фонд, в който братята да си внасят париците, вместо да ги трошат за коли и дрънкулки. Един ден, когато вече не са в първа младост, ще им потрябват. Смятам да наложа и правила за облекло специално за ръководството, стига сме ходили като някои клошари. Ето, ти например си се изтупал прилично, така те искам.

Мейси го удостои с една от редките си усмивки.

— На някои от момчетата това няма да им се хареса.

— Все някога трябва да пораснат. — Пийбълс го погледна. — Трябва да ти кажа, че когато държах пищова в ръката си, усещането беше страхотно.

— А щеше ли да я застреляш?

— Ти луд ли си? Исках само да я уплаша.

— Ако вадиш пищов, все някога ще го използваш — каза Мейси.