Последният жив

Тя се събу и се преоблече в тениска и къси панталони, защото жегата се бе върнала. Боса се върна в стаята и погледна телефона. Може би трябваше да се обади на Уеб, за да поговорят още малко. Все някога трябваше да му съобщи какво е научила за смъртта на Стоктън. Разбира се, моментът трябваше да бъде внимателно подбран. Ако разкритието бъдеше направено твърде рано или пък твърде късно, последиците можеха да бъдат катастрофални. Може би разходката щеше да й помогне да реши. Клеър отвори чекмеджето на скрина и извади бейзболна шапка. Тъкмо щеше да си я сложи, когато една ръка се пресегна изотзад и запуши устата й. Тя пусна шапката и се задърпа бясно, но в този миг усети върху шията си хладния допир на пистолет. Задъхана, с разширени от ужас очи, Клеър замръзна на място. Много добре си спомняше, че на влизане бе заключила вратата. Кварталът беше съвсем безопасен или поне така й се бе струвало. Тя се запита дали оня газов техник не беше преоблечен бандит, промъкнал се след нея, за да я изнасили и убие.

— Какво искате? — запита тя с глас, заглушен от тежката лапа на устата й. Ръката беше с ръкавица, но по силата си личеше, че е на мъж. Хватката върху устата й се разхлаби, ръката се спусна надолу и я сграбчи за шията.

Мъжът не отговори. Клеър забеляза превръзката за очи, малко преди той да й я нахлузи; след миг отвсякъде я обгърна тъмнина. Усети, че невидими ръце я водят към леглото, и с ужас си помисли, че ей сега ще бъде изнасилена. Да пищи или да се съпротивлява? Дулото на пистолета не се отделяше от шията й. През цялото време нападателят не бе издал нито звук.

— Спокойно! — изрече накрая мъжът. — Трябва ни информация. Нищо друго не искаме от теб.

Тя разбра какво иска да й каже. Тялото й не беше в опасност. Поне засега.

Той я постави да седне на ръба на леглото. Клеър си каза, че ако мъжът я събори по гръб и легне върху нея, тя ще се бори въпреки пистолета. Но той се отдалечи от нея или поне така й се стори. В същото време усети, че някой друг влезе в стаята. Тя се скова от страх, когато новодошлият седна до нея на леглото. Но и той не я докосна, макар че и с вързани очи тя усещаше погледа му върху себе си.

— Срещаш ли се с Уеб Лондон?

Тя трепна, като чу въпроса; до този момент не й бе хрумнало, че случващото се може да има връзка с Уеб. Това само по себе си беше странно, защото в нейния собствен живот нямаше нищо, което да предизвика интереса на разни мъже с пистолети. Оръжието и насилието бяха част от живота на Уеб, ала сега, тъй или иначе, този живот бе станал част от нейния собствен.

— Какво имате предвид? — успя да каже тя.

В отговор мъжът изръмжа. От раздразнение, помисли си тя.

— Ти си психиатър, а той е твой пациент, нали така?

Клеър искаше да отговори, че професионалната етика не й позволява да разкрива тази информация, но си каза, че ако направи това, той ще я убие. Какво го интересуваха него професионалните й задръжки! Стори й се, че чу прещракването на затвора. Като консултант в лабораторията по криминалистика бе чувала безброй пъти този звук. В стомаха й се образува ледена буца, краката и ръцете й изтръпнаха; тя се запита какво ли би направил Уеб на нейно място.

— Срещаме се, да.

— Ето, така те искам. А той спомена ли пред теб едно момче на име Кевин?

Устата й бе пресъхнала и не можеше да произнесе звук; затова кимна с глава.

— Случайно Уеб да знае къде се намира сега това момче?

Тя поклати глава и после се вцепени, когато ръката му леко я стисна за рамото.

— Успокой се, драга, никой нищо лошо няма да ти стори, стига да правиш каквото ти се каже. Ако ли пък се бъзикаш с мен, може да си имаме неприятности — добави многозначително той.

Клеър го чу как щракна с пръсти; около минута след това цареше тишина. После нещо докосна устните й. Тя инстинктивно се дръпна.

— Водичка, драга — каза мъжът. — Пресъхнала ти е устата. Като те хване шубето, и езикът ти залепва. Пий.

Последната дума беше заповед и Клеър незабавно се подчини.

— Хайде сега приказвай като човек, без повече кимане и клатене на глава. Ясно ли е?

Тя понечи да кимне, после се сети и бързо каза:

— Да.

— Какво ти каза той за Кевин? Искам да знам всичко.

— Защо? — Самата тя не знаеше откъде й дойде кураж за този въпрос.

— Имам си причини.

— Да не сторите зло на момчето?

— Няма — отвърна тихо мъжът. — Искам да си го прибера при мене си.

Гласът на мъжа звучеше искрено, но пък гласовете на много престъпници звучаха така, напомни си тя. Тед Бънди беше цар на красноречието, което не му бе попречило да убие с усмивка на уста няколко десетки жени.

— Нямам специална причина да ви вярвам, нали разбирате?

— Кевин ми е син.

Когато чу това, тя се стресна, после се поуспокои. Дали това наистина беше Големия X, за когото Уеб й бе разправял? Според него обаче той беше брат, а не баща на момчето. Гласът му наистина звучеше като на загрижен родител, но все пак нещо не беше съвсем наред. Клеър реши да се довери на професионалните си инстинкти. Тя не се съмняваше, че тези мъже ще я убият.