Последният жив

— Уеб каза, че бил видял Кевин в тъмната уличка. Кевин бил някак особен, въздействал му по странен начин. Видял го и по-късно, когато картечниците вече стреляли. Пъхнал му бележка в ръката и го отпратил. След това не го видял повече. Но го търсил.

— Това ли е всичко?

Клеър кимна и веднага се опомни. Тя усети как мъжът се приближи и въпреки превръзката на очите си стисна клепачи. Усети, че й потичат сълзи.

— Казах, никакво кимане и клатене на глава. Ще отговаряш с думи. За последен път те предупреждавам, ясно ли е?

— Да! — Тя се опита да преглътне сълзите.

— А не каза ли още нещо, не спомена ли нещо да е станало, когато е видял Кевин втория път?

— Не — отвърна тя, но след кратко колебание. Стори й се, че забавянето продължи едва ли не цяло денонощие. Помисли си, че може и той да го е забелязал. Оказа се права, защото веднага след това усети студения допир на оръжието до бузата си.

— Нещо като че ли не се разбираме с тебе. Да не би аз да не приказвам ясно? Виж какво ще ти кажа сега, кучко. За да си върна момчето, ще ти пръсна черепа като едното нищо, на теб и на всички твои близки и познати. Кое е това момиченце на снимките? Дъщеря ти е, нали?

Клеър не отговори и ръката му веднага я улови за шията. Тя се учуди защо е с ръкавица, после си спомни, че има уреди, които снемат пръстови отпечатъци и ДНК дори от трупове. От нейния труп! Стори й се, че ще припадне.

— Тя ли е?

— Да!

Ръката му не пускаше шията й.

— Виждаш ли, дъщеря ти е на сигурно място. В малка къщичка в хубав тих квартал. Мойто момче не е на сигурно място, а аз само него си имам. Как така ти ще си имаш дъщеря, пък аз няма да си имам синче? Справедливо ли е това? А? — Пръстите му се свиха около шията й и тя усети как въздухът й спира.

— Не!

— Какво не?

— Не мисля, че е справедливо — успя да каже тя, доколкото й стигна въздухът.

— А, така ли? Май си позакъсняла, драга.

Клеър усети как някаква могъща сила я блъсна назад върху леглото. Бе се зарекла да се бори, ако почнат да я изнасилват, но това сега й изглеждаше абсурдно, толкова беше парализирана от страх. Мъжът постави възглавница върху лицето й и после нещо твърдо се притисна в нея. Тя разбра, че се готви да я застреля, а възглавницата ще послужи като заглуши-тел на изстрела.

През съзнанието й със страшна скорост преминаваха различни образи и картини. Сети се за дъщеричката си Маги, после си представи как ще открият трупа й. Сълзите се стичаха по бузите й. После изведнъж й дойде просветление.

— Уеб каза, че някой бил подменил детето в тъмната уличка.

Няколко секунди възглавницата не се помръдна и Клеър си каза, че все пак е загубила играта. После възглавницата се махна от лицето й, ръката му я сграбчи и я вдигна с такава сила, че щеше да й изкълчи рамото.

— Какво рече?

— Уеб ми каза, че Кевин е бил сменен в тъмната уличка с друго дете. Момчето, което е било предадено на полицията, не е Кевин. Някой го е отвлякъл от уличката, преди полицията да го прибере.

— Каза ли защо?

— Не. Освен това той не знае кой го е направил. Знае само, че е станало.

Тя отново усети дулото на пистолета върху бузата си. Допирът му този път сякаш не я изплаши толкова.

— Ти май ме мотаеш нещо, но това, което смятам да ти направя, хич няма да ти хареса.

— Така каза той! — Тя изпитваше усещането, че е предала Уеб, за да спаси живота си; същевременно се питаше дали той по-скоро не би умрял, вместо да постъпи като нея. Много беше възможно. Сълзите й рукнаха отново, този път не от страх, а от срам заради слабостта й. — Уеб предполага, че присъствието на Кевин в тъмната уличка е било планирано от онези, които са замислили цялата засада. Той смята, че Кевин по някакъв начин е замесен. — Тя бързо добави: — Без да иска. Нали е само дете.

Пистолетът се отдели от бузата й; тя усети как едрото тяло на нейния инквизитор също се отдалечава от нея.

— Това ли е?

— Това е, което знам.

— Кажеш ли на някого, че сме били тук, знаеш какво ще ти се случи. Мога да открия дъщеря ти като нищо. Огледахме цялата ти къща, вече знаем всичко за вас двете. Ясно ли е?

— Да — успя да промълви тя.

— Искам само да си върна сина, разбери. Не ми е работа да влизам в чужди къщи и да тормозя непознати хора, особено жени, не ми е в стила, обаче трябва да си върна сина. Наистина.

Тя усети, че кима несъзнателно.