Последният жив

Терористите се бяха свързали с преговарящите посредством импровизирана телефонна централа. Изстрелите, чути отвътре, били произведени случайно, твърдяха те. Още веднага Уеб се бе усъмнил. Той усещаше, че се готви нещо лошо, по простата причина, че на такива хора не можеше да се има доверие. И въпреки това екип „Чарли“ бе получил заповед да се оттегли. След онова фиаско при Уейко тактиката на ФБР за спасяване на заложници бе претърпяла изменения. Сега нарежданията бяха да се изчаква, без да се предприема нищо, и Бюрото изглеждаше готово да чака до Нова година, че и след това. Но после „Свободните“ бяха прекъснали преговорите без предупреждение, „Чарли“ бе извикан отново и Уеб разбра, че тоя път наистина ще нападнат.

Цялата драма се разигра пред обективите на телевизионните камери. Уеб и неговият екип бяха допълзели сантиметър по сантиметър до по-рядко използвания заден вход. За да изненадат похитителите, чието точно месторазположение в сградата не им беше известно, те решиха да не взривяват вратата, а да я отворят полека. Вече бяха проникнали вътре и тихомълком се бяха добрали до гимнастическия салон, където по техни данни най-вероятно държаха заложниците.

Командосите от ОБТ допълзяха до двойната врата на салона, след което Уеб надникна през стъклото и внимателно преброи както похитителите, така и заложниците. Всички, изглежда, бяха събрани на едно място. Точно преди да приклекне, Уеб срещна погледа на момчето. Той се опита да го успокои, за да не издаде позициите им, като вдигна палец да му покаже, че всичко е наред. По това време Уеб още не знаеше, че момчето се казва Дейвид Канфилд.

Започна обратното броене преди атаката. Всеки командос имаше точно набелязана цел; нямаше съмнение, че ще успеят да елиминират всички терористи без нито една жертва от страна на заложниците. Същевременно имаха едно наум, че нещата може и да не се развият точно по план.

Както и стана.

Миг преди екип „Чарли“ да нахълта в салона, отвътре се чу силен, пронизителен звук. Моментът едва ли можеше да бъде по-неподходящ. До ден-днешен Уеб се питаше какъв ли бе неговият източник. Момчетата от ОБТ нахлуха вътре и започнаха да стрелят, но терористите, предупредени, незабавно отвърнаха на огъня. При това изстрелите им бяха точно прицелени. Дейвид Канфилд бе пронизан в левия бял дроб и се просна по очи на пода. От голямата дупка на гърба му с всяко издишване изригваше фонтан кръв. През няколкото секунди, които му оставаха да живее, момчето бе погледнало Уеб с очи, които той никога нямаше да забрави. Сякаш то лично му бе повярвало, повярвало бе на неговия вдигнат палец, а Уеб го бе предал.

Тогава започна истинската битка и Уеб трябваше да забрави Дейвид Канфилд и да се съсредоточи върху останалите заложници и върху онези, които се опитваха да го убият. Докато спасяваше Лу Патерсън, той бе получил запалителната бомба в лицето си, а после и два куршума в тялото. След това се бе развихрил и с последните си сили бе покосил всички терористи, които му се бяха изпречили. Просто не можеше да повярва, че Ърнест Фрий бе останал жив.

Докато наблюдаваше всичко това на екрана на телевизора след толкова време, Уеб усети как му се повдига. В този момент се видя как го изнасят на носилка, заобиколен от санитари. От лявата му страна лежеше Лу Патерсън, отдясно — нечие тяло, покрито с чаршаф. Единственият загинал при този инцидент беше Дейвид Канфилд. Уеб не можеше да отдели очи от екрана, докато в кадър се редуваха ту той, ранен на няколко места и борещ се за живота си, ту неподвижният труп на Дейвид. Прожекторът на един телевизионен екип продължаваше да осветява детското трупче, докато някой не издържа и изпрати един куршум в него. Уеб досега се чудеше кой ли се бе сетил да го направи.

— Аз стрелях в прожектора.

Уеб подскочи и се извърна. Били Канфилд стоеше зад него и сякаш бе отгатнал мислите му. Той с мъка пристъпи напред, сочейки с показалец екрана на телевизора.

— Божичко, Били, така съжалявам! Не трябваше да…

— Разбираш ли — прекъсна го Били, — тоя скапан прожектор светеше право в момчето ми. Как не ги беше срам! — Погледът му най-после се спря на Уеб. — Не беше редно. Моят Дейви винаги се е страхувал от ярки светлини.

В този момент влезе Гуен, по джинси и розова тениска, боса и с още мокра коса. По гузния поглед на Уеб тя веднага разбра какво се бе случило. Опита се да хване съпруга си за ръката, но той се дръпна. На Уеб му се стори, че в очите му прочете омраза.

— Защо не седнете двамцата тука да си го догледате? — кресна Били. — Или си мислиш, че не знам? Върви по дяволите, Гуен!

Той изхвръкна бесен от стаята, докато Гуен, без повече да погледне Уеб, побягна в обратната посока.