Последният жив

Джеръм натисна няколко клавиша и на екрана се появи съобщение, а женски глас обяви, че абонатът е получил електронна поща.

— Чакай малко, как можеш да влезеш в интернет без телефонна линия? — попита Уеб.

— Моят компютър има безжичен модем. Нещо като вграден мобилен телефон. — Докато Уеб клатеше изумен глава, Джеръм се усмихна снизходително. — Дано всички федерални ченгета да не са невежи като тебе.

— Ей, я по-полека! — обиди се Уеб.

— Знаеш ли случайно какво е курабийка?

— Едно такова, малко, кръгло и сладко, от което трупаш тлъстинки на талията.

— Ти си невъзможен! Курабийка е малък пасаж компютърен текст, който съдържа данни за посещаваните от абоната сайтове: тематичен обхват, пътечка, адрес на абоната и така нататък. Една курабийка се пуска по мрежата с определена продължителност на живота. После сама умира. С курабийките се пренася лична информация за потребителя, определят се най-често ползваните връзки, събират се демографски данни за интереса към даден сайт и така нататък. Благодарение на тези курабийки всеки сайт обновява по-ефективно информацията си. Ето например — Джеръм чукна няколко клавиша и екранът се смени — аз неотдавна съм посещавал този сайт и той го помни. Така че сега не ми предлага предишната информация, освен ако не я поискам изрично. Напоследък курабийки се използват за събиране на лични данни за потребителите, например пароли и така нататък.

— Лични данни, викаш. Все едно, че Големият брат те следи.

— Има нещо такова, но курабийките съдържат само текст, а не програмни команди, така че не пренасят вируси. Една курабийка не може сама да проникне в твърдия ти диск, макар че браузърът е в състояние при нужда да запомни определени нейни параметри. Освен това някои програми поставят ограничения за максималния допустим брой курабийки, които могат да се запишат на диска, или за максималния процент от обема му, който могат да заемат. Аз сега съставям програма, която да пресява паразитните курабийки и да записва на твърдия диск само онези, които представляват интерес или определена полза за потребителя. Надявам се да я патентовам и да изкарам няколко милиона долара за авторските права. — Той се усмихна. — Пак нещо като курабийка, но по-специална.

Джеръм затвори компютъра и изгледа Уеб.

— Други въпроси?

Уеб не криеше възхищението си.

— Е, успя да ме убедиш. Разбираш от компютри!

— Само дето, след като се ошашавих от учене и с триста зора си намерих тази работа, от Службата за социално осигуряване ми казаха, че вече изкарвам достатъчно пари и нямаме повече нужда от субсидирано жилище. И ни изритаха от къщата, където бяхме живели пет години.

— Гнила ни е системата.

— Не, системата не е гнила, защото без тая система последните пет години нямаше да има къде да се сврем. Само че в момента, в който започнеш да изкарваш малко повече пари от един продавач на хамбургери в „Макдоналдс“, веднага те изритват. Те какво си мислят, че след като работя с компютри, имам акции в „Майкрософт“?

— Виж какво, Джеръм, ти си все още в началото. Което никак не е лошо в сравнение с онова, което ти се предлага наоколо.

— Аз ще измъкна всички ни оттук. Ако трябва, ще си скъсам задника от бачкане, но един ден ще се махнем от тоя квартал и повече няма да се сещаме за него.

— Имаш предвид себе си и баба си, нали?

— Баба ме прибра да живея при нея, след като почина мама. Тумор в мозъка, а нямаше здравна осигуровка. Кофти ситуация. На баща ми пък нещо му докривя един ден, та както си беше надрусан, налапа пистолета и си пръсна черепа. Тъй че си прав, само двамата с баба ми сме останали. И аз няма да я оставя, както и тя не ме остави навремето.

— А Кевин?

— И Кевин няма да го оставя — отвърна навъсено той, — стига да го намерите къде е.

— Опитваме се да го открием. Вече знам нещичко за семейството му. За роднинската му връзка с Големия… искам да кажа, с Франсис.

— Той му е баща. И какво от това?

— Не е само това. Аз успях да се запозная отблизо с Франсис. Може би прекалено отблизо. — Уеб посочи с пръст разнообразните пресни рани по лицето си.

Джеръм го изгледа с нескрито любопитство.

— Имал си късмет, че не ти е счупил главата.

— Да бе, вече и на мен така ми се струва. Та той ми разказа как се е родил Кевин. От него и собствената му майка…

— Мащеха.

— Какво?

— Тя не беше истинска майка на Франсис. Повечето време беше все къркана или друсана. А какво е станало с истинската му майка, представа си нямам.

Уеб въздъхна облекчено. Значи все пак Кевин не беше плод на кръвосмешение. Той погледна Клеър.

— И така, Кевин и Франсис не са братя — възкликна тя. — Франсис му е баща. А Кевин знае ли?

— Аз лично не съм му го казвал.

— И той досега си мисли, че Франсис му е брат? Франсис ли иска така? — попита Клеър.

— Франсис каквото иска, си го постига. Достатъчно ли ти е това като отговор?

— Защо Франсис иска Кевин да си мисли, че са братя?

— Може би не е искал Кевин да узнае, че е чукал неговата майка и своя мащеха. Тя се казваше Рокси. Беше наркоманка и тъй нататък, но поне се отнасяше добре с Кевин, докато беше жива.

— А кой простреля Кевин?