Последният жив

Рисунката беше нахвърляна със замах, с едри, решителни щрихи и се отличаваше с яснота и убедителност, необичайни за едно малко момче. На нея беше изобразена детска фигура, която би могла да бъде Кевин, изправен в мрака на някаква уличка между два реда фасади на къщи. Встрани от момчето имаше тичаща фигура на мъж с пълна военна униформа — Уеб или някой като него при изпълнение на бойна задача. Ръката на момчето беше протегната напред и тъкмо в тази ръка се прикова сега погледът на Уеб. Устройството беше малко, лесно би могло да се побере в джоба на панталон. От него излизаше лъч светлина, който стигаше до ръба на страницата и продължаваше в празното пространство. На пръв поглед приличаше на някакво футуристично оръжие от типа на лазерните мечове в „Междузвездни войни“ или „Космическа одисея“, но всъщност беше нещо твърде обикновено и познато, особено на децата в днешно време. Беше устройство за дистанционно управление на телевизор, видео — или стереоуредба, или нещо подобно. Ала Уеб вече знаеше, че не е това. В дома на Кевин той не бе видял нито телевизор, нито друга подобна техника. Това дистанционно устройство, реши той, бе привело в готовност лазерния спусък в двора, който от своя страна бе задействал картечниците. Детето бе пуснало в действие цялата система, причинила смъртта на екип „Чарли“. Нещо повече — някой го бе подготвил предварително за това, което трябваше да стори през онази нощ. След инцидента Кевин Уестбрук не се бе връщал повече вкъщи, за да има възможност да нарисува всичко по памет.

Кой?

Две коли зад мустанга, Франсис Уестбрук шофираше сам своя линкълн навигейтър. Откакто бе останал без стока, голяма част от хората му вече го бяха напуснали. В тоя бизнес няма време за излишни сантименталности, а и ябълките в градината на съседа винаги изглеждат по-зрели; освен това глупавите и онези с по-бавни реакции не живеят прекалено дълго на тази грешна земя. Същевременно на мястото на всеки убит наркопласьор веднага се появяват по десет нови кандидати за слава и това си е нормално, защото в света, обитаван от Франсис Уестбрук, възможностите за кариера и личностно израстване не са чак толкова разнообразни.

Уестбрук поклати мрачно глава. Бе изправен пред сериозна дилема. Пийбълс бе изчезнал сякаш вдън земя, дори от уж предания доскоро Мейси в последно време нямаше и следа. На останалите в екипа си той избягваше да се доверява прекалено, затова днес бе поел сам изпълнението на тази мисия. От известно време наблюдаваше къщата на Джеръм с надеждата, че Кевин може да се появи отнякъде. Вместо това съдбата му бе изпратила неочакван подарък в лицето на оня Уеб и докторката, за която бе успял да научи. Големия X насочваше колата само с върховете на пръстите на лявата си ръка, докато с дясната стискаше дръжката на пистолета, положен на предната седалка до него. Той бе видял Уеб и жената да влизат в къщата и да излизат заедно с Джеръм. Жената носеше в ръка блокчетата за рисуване на Кевин; Франсис се запита защо. Дали тези блокчета нямаха отношение към изчезването му? Той бе претърсил целия град надлъж и шир, за да намери сина си; бе заплашвал, трошил кости, раздавал подкупи за хиляди долари и накрая — нищо. Едно поне беше сигурно: Кевин не беше задържан от федералните; явно те не си играеха игрички с него, за да накарат сина да свидетелства срещу бащата. Франсис бе внимавал извънредно много Кевин да не разбере за истинските му занимания, поне не в такива подробности, които биха могли да бъдат представени в съда. Ако все пак се стигнеше дотам, Големия X просто щеше да прехапе устни и да се предаде. Но преди всичко той се чувстваше задължен да направи за Кевин онова, което според него беше най-добро за момчето. В много отношения Франсис Уестбрук бе водил пълноценен, задоволен живот, поне за човек в неговото положение. Но животът на Кевин сега започваше. Този Лондон не беше глупак и знаеше какво прави. Франсис реши да го проследи и да види докъде ще стигне. Разбира се, надяваше се, че Уеб ще го заведе при Кевин.

43

Уеб закара Клеър до дома й, за да си вземе дрехи и разни други неща, после я изчака да се качи в колата си и я съпроводи до един хотел, където тя си нае стая. След като двамата си обещаха да се чуват в случай на нужда, Уеб забързано пое обратно към „Източен вятър“.

Романо го чакаше нетърпеливо.

— Били и Гуен са в голямата къща. Не знам какво е станало, но и двамата изглеждат ужасно разстроени. Побелели са като платно.

— Знам каква е причината, Поли — каза Уеб и му разправи за видеокасетата.

— Много добре знаеш, че нищо повече не можеше да се направи, приятелю. Много ме е яд, че тъкмо тогава бях извън страната. Щях да им извия вратовете на тия тъпанари. — Той щракна с пръсти, за да покаже как. — А, щях да забравя. Ан Лайл се обади и много искаше да говори с теб.

— Защо не ми е позвънила директно?

— Преди няколко дни й се обадих и тя си записа номера тук. За всеки случай.

Уеб извади телефона от джоба си и докато набираше, попита:

— Е, как му се стори на Били твоят корвет?