Последният жив

— Ами ти бе, дето си търкаш пистолетите за късмет? — Уеб го изгледа изненадан. — Райнър ми каза. Изпокапали били от смях с теб.

— Няма вече нищо свято — промърмори на себе си Уеб.

Стигнаха до Куонтико за рекордно време. И двамата познаваха часовия на портала и Романо дори не си даде труд да намали.

— Три осмици, Джимбо! — изрева той. Три осмици — 888 — беше мобилизационната позивна, която всеки член на отряда получаваше на пейджъра си в случай на бойна тревога.

— Разкажете им играта, момчета! — извика в отговор Джимбо.

Романо паркира колата, двамата извадиха екипировката си и закрачиха към административната сграда. Романо вдигна автоматичната бариера с електронната си карта и двамата се насочиха към входа на сградата; през цялото време охранителната камера не ги изпускаше от поглед. Пред входа бяха засадени шест дръвчета в памет на падналите членове на екип „Чарли“. Вътре минаха най-напред покрай стаята на Ан Лайл. Като ги видя, тя излезе до вратата; двамата с Уеб си размениха погледи, без да продумат. По устав Ан нямаше право да се обажда на Уеб и да го информира за готвената операция; нито пък той би направил нещо, за да й причини служебни неприятности. Но сега и двамата знаеха, че въпреки устава тя е постъпила правилно.

В коридора Уеб се натъкна на своя командир Джак Причард. Когато ги видя двамата с Романо в пълно бойно снаряжение, той се облещи.

— Явявам се по служба, сър — рапортува Уеб.

— Как, по дяволите, разбра? — поиска да знае Причард.

— Аз съм все още член на отряда. Подушвам ги от километри тия работи.

Причард не настоя повече, макар да хвърли многозначителен поглед към стаята на Ан Лайл.

— Искам да участвам — заяви Уеб.

— Невъзможно! — отсече Причард. — Ти си в отпуск, докато трае разследването, а пък ти — той посочи с пръст Романо — си изпратен на майната си със специална задача, при това без да бъда уведомен предварително. Така че, марш оттук и двамата!

Командирът се завъртя на токове и закрачи обратно към оръжейната пирамида. Уеб и Романо го последваха по петите. Всички командоси и онези от снайперистите, които не бяха заели предварително позиции, бяха събрани за последен инструктаж преди отпътуването. Стрелците проверяваха боеприпасите си, почистваха прицелите и цевите на пушките, регулираха силата на натиск на спусъците, четяха последните разузнавателни данни за разположението на противника. Командосите преглеждаха своите собствени оръжия, експлозиви, бронежилетки и чанти с принадлежности. Служителите от тиловата част товареха снаряжението по джиповете и се опитваха да не забравят нещо, от което би могъл да зависи успехът на операцията. В този момент Причард заедно с Уеб и Романо, които го следваха по петите, навлязоха в полезрението им и всички замръзнаха по местата си.

— Хайде бе, Джак! Хората ти са пръснати по целия свят, в „Хотел“ имаш непопълнена бройка, да не говорим за Поли, който е в командировка. Не ми казвай, че още двама бойци са ти излишни!

Причард се завъртя на токовете си и се облещи насреща му.

— Откъде, по дяволите, знаеш, че имаме непопълнена бройка в „Хотел“? — Явно на командира му бе писнало от изтичане на информация.

Уеб се огледа.

— Да не смяташ, че не мога да броя? В „Хотел“ имаш само петима командоси. Вземи ни двамата с Поли и си попълваш състава.

— Не си минал на инструктаж, не си тренирал на полигона… къде ти, изобщо не си тренирал от сума ти време. Никъде няма да ходиш!

Уеб препречи пътя му с тялото си. Причард беше най-много метър и седемдесет и пет, а Уеб беше с пет години по-млад и с около петнайсет килограма по-тежък от него, но той знаеше, че ако се стигне до бой, командирът ще го опуха като нищо. Само че Уеб не искаше да се бият, а по всичко личеше, че и Причард не гори от желание.

— Ще ни инструктираш по пътя. Ние си носим оръжието, ще ни трябват само бронежилетки, летателни костюми и по един шлем. Хайде бе, Джак, на двамата с Поли не ни е за пръв път! Не се дръж с нас, сякаш сме някакви пършиви новобранци. С нищо не сме заслужили такова отношение.

Причард отстъпи крачка назад и впери поглед в него. Минаха няколко безкрайни секунди и Уеб започна да си казва, че в крайна сметка Причард наистина ще ги изрита навън. Подобно на всички останали военизирани формирования, ръководството на ОБТ не търпеше неподчинение.

— Знаеш ли какво, Уеб? Хайде да питаме тях! — Той посочи с ръка събралите се командоси.

Уеб не бе очаквал такова решение. Но се окопити, пристъпи напред и огледа един по един колегите си от екипите „Хотел“ и „Залив“. С повечето от тях се бе сражавал рамо до рамо, отначало като снайперист и после като един от тях, като елитен командос. Накрая погледът му се спря върху Романо. Мъжете без съмнение щяха да приемат Поли обратно в редиците си. Ала самият Уеб беше станал съмнителен в техните очи, той бе замръзнал на място, бе блокирал в най-неподходящия момент и сега всеки един от присъстващите се питаше дали това няма да се случи повторно и да струва живота на още някой от тях.