Последният жив

Навремето Уеб бе спасил живота на Романо по време на атака срещу база на военизирани неофашисти в щата Монтана. По-късно Романо бе имал възможност да му върне услугата при операция в Близкия изток, когато боец от някаква терористична групировка се бе опитал да сгази тях и човека, когото охраняваха, с откраднат автобус. Уеб се бе случил точно на пътя на летящата грамада, когато Романо го блъсна встрани, а със свободната си ръка изпрати един .45-калибров куршум точно между очите на нападателя. Ала въпреки всичко това, въпреки дългите години, през които бяха служили заедно, Уеб не можеше да се похвали, че разбира напълно другаря си. Сега, докато се оглеждаше в стаята, той забеляза, че колегите им очакват тъкмо Романо да реши проблема, и макар Поли лично да го бе докарал с колата си дотук, за да вземат заедно участие в операцията, Уеб нямаше никаква представа какво може да очаква от него.

В този момент Романо приближи и сложи ръка на рамото му, после погледна другарите си и каза само:

— На Уеб Лондон бих поверил живота си винаги и навсякъде.

В мъжкарското общество на ОБТ думата на човек като Романо, който вдъхваше страх дори у някои от собствените си колеги, беше напълно достатъчна. След като всички бяха облечени и екипирани, Причард събра бойците в малката заседателна зала. Той се изправи пред тях и ги огледа един по един, докато те стояха, вперили погледи в шефа. На Уеб му се стори, че очите на командира се задържаха най-дълго върху него.

— Няма нужда да ви обяснявам — заговори накрая Причард, — че предстоящата операция е решаваща. Всички наши операции са решаващи. Убеден съм, че всеки един от вас ще изпълни своята задача по най-добрия възможен начин, като същевременно не забравя да се държи с нужната отговорност и професионализъм.

Думите му излизаха нервни и накъсани, човекът изглеждаше напрегнат, а иначе му се носеше славата, че след всичко, което бе видял през дългата си кариера, Джак Причард изобщо няма нерви.

Уеб и Романо се спогледаха. Подобен увод преди акция беше донякъде необичаен. В края на краищата те не бяха някакви гимназисти, дето се готвят за мач с отбора на съседното училище.

Наперената стойка на Причард не издържа дълго.

— Е, добре. Стига официалности и уставни дивотии. Тази нощ ще ударим заподозрените в покушението срещу екип „Чарли“. Всички знаете това. Надяваме се да ги изненадаме. Бързо, безшумно, без изстрели. — Погледът му още веднъж обходи редиците. — Знаете правилата на водене на бой. Ние и преди сме се изправяли срещу „Свободното общество“. В училището на Ричмънд. Там беше и екип „Чарли“ и има основания да се смята, че случилото се в оня вътрешен двор е акт на отмъщение от страна на „Свободните“.

Причард помълча няколко мига и продължи:

— Не ни е известно да държат заложници. Логистически ситуацията е малко сложна, но сме се справяли и с по-трудни случаи. Кацаме, джиповете ни чакат и пристъпваме към изпълнение. — Докато говореше, Причард бе започнал да крачи напред-назад, но рязко се спря. — Ако се наложи, оставяте ги да стрелят първи. Ако отвърнат на огъня, няма аз да ви казвам какво да правите. Но бъдете умни. Само това ни липсва сега, утре вестниците да пропищят, че сме утрепали хора, които не е трябвало да бъдат убивани. Така че, ако тия типове наистина са виновни за гибелта на екип „Чарли“, нашата задача е да ги изловим и предадем на правосъдието. Не стреляйте, повтарям, не стреляйте по тях само защото помните какво сториха с шестима от вашите другари. Вие не сте като тях. Заслужавате повече. И знаете, че ще го постигнете. — Той още веднъж се взря в мъжете един по един и отново на Уеб му се стори, че погледът му се задържа най-дълго на него.

Накрая Причард каза:

— Хайде, на работа.

Докато командосите се изнизваха навън в колона по един, Уеб се изравни с Причард и го заговори.

— Джак, разбирам какви са ти съображенията, но ако си толкова загрижен, че можем да оплескаме нещо, защо изобщо ни възлагате тази операция? След като няма заложници, защо просто не изпратят специалните части на ФБР? Защо ние?

— Ние също сме част от ФБР, Уеб, макар невинаги да ни личи.

— Искаш да кажеш, че нареждането тъкмо ние да свършим тая работа е дошло от централата?

— Такава е процедурата и ти го знаеш не по-зле от мен.

— А ти не се ли опита да откажеш предвид на обстоятелствата?

— Всъщност опитах се, понеже лично аз мисля, че не е наша работа. И не е редно толкова скоро след случилото се с колегите.

— Но те не те послушаха?

— Както ти казах, ние сме част от ФБР и правим каквото ни наредят. Ти сам пожела да участваш, какво се дърпаш сега?

— Хайде, ще се видим на дансинга.

След няколко минути те вече пътуваха към военновъздушната база „Андрюс“, готови да тръгнат на война.