Последният жив

Екипът наближи края на гората. През очилата за нощно виждане Уеб вече ясно различаваше комплекса от сгради. За по-добър синхрон при изпълнение на задачата първият етаж на обекта винаги се обозначаваше с „алфа“, а вторият — с „браво“. За целите на операцията предната фасада на всяка сграда беше условно бяла, тази вдясно — зелена, вляво — червена, а отзад — черна. Всички врати, прозорци и други отвори във фасадата, които на техния жаргон се наричаха портове, се номерираха в определена последователност, като се започваше от най-отдалечения порт вляво. По тази система Геймбой се намираше извън оградата, приблизително на ниво алфа, черно, трети порт, докато Шак беше алфа бяло, четвърти порт. Уеб огледа Геймбой през уреда си за нощно виждане и веднага го определи като недостатъчно трениран и определено немарлив. Оценката му се потвърди, когато часовият измъкна въпросната игра от джоба на канадката си и започна да натиска копчетата.

Основната сграда на комплекса беше ярко осветена отвътре. Сигурно осветлението се захранваше от портативен генератор, понеже във въздуха не се виждаха електрически жици. Ако имаше външно захранване, командосите щяха да го намерят и изключат преди атаката. Оставени внезапно на тъмно, „Свободните“ щяха временно да бъдат дезориентирани, от което нападателите щяха да извлекат определени тактически предимства.

Понеже в операцията участваха само два екипа командоси, снайперистите бяха готови да се притекат на помощ. В допълнение към снайперската си карабина всеки от тях бе въоръжен и с автоматична пушка с трикратно увеличаващ оптически мерник. Планът предвиждаше светкавична атака едновременно от всички страни, която да изолира „Свободните“ в главната сграда. В това време цивилните агенти на ФБР щяха да пристигнат със заповедите за обиск, да им прочетат правата и да ги откарат в предварителния арест, откъдето единственият възможен път водеше към съда и затвора.

Обещава да бъде интересно, каза си Уеб. „Свободните“ сигурно подозираха, че ФБР ги наблюдава. В тези селски местности всеки непознат лесно се набиваше на очи, а агентите на Бюрото от доста време обикаляха наоколо. От ОБТ трябваше да имат предвид, че тяхното основно оръжие — изненадата — вече беше донякъде отслабено.

Командосите си бяха извлекли поука от фиаското с „Чарли“ и този път мъкнеха със себе си две много тежки, но извънредно чувствителни термодетекторни устройства. Романо включи едното и огледа сантиметър по сантиметър всички сгради откъм задната страна на комплекса. Междувременно момчетата от „Залив“ извършиха същата операция откъм предната страна. Тези устройства бяха толкова мощни, че можеха да различат притаена фигура през потъмнени стъкла и дори през тухлена стена. След като приключи огледа, Романо даде знак с ръка: чисто. Този път в обекта нямаше скрити картечни гнезда. Всички сгради, с изключение на главната, бяха празни. Операцията имаше всички шансове да мине гладко и без кръвопролития. Уеб видя в гъсталака мигащи светлини. Това бяха „светулки“ — ритмично святкащи инфрачервени маяци с размер на запалка, различими само през съответната оптика, които снайперистите носеха върху униформите си, за да обозначават присъствието си в пълната тъмнина. Разбира се, те бяха неприложими и при най-малкото съмнение, че врагът също може да разполага с уреди за нощно виждане. Самите командоси никога не ги използваха. Всяка мигаща светлинка в мрака означаваше другар по оръжие, а оръжието в случая беше .308-калиброва снайперска карабина с интегрален заглушител. Това беше полезно да се знае, когато предстоеше проникване в гнездо на оси.

С палеца си Уеб постави превключвателя на огъня на своя МП–5 на кратки откоси и след това се опита отново да стабилизира пулса си в нормалните граници. Наоколо се чуваха всевъзможни нощни звуци — от катерички, птици и други животинки, обезпокоени от тези странни двукраки същества, които се прокрадваха през обиталищата им с цялата си космическа екипировка. Глухото тупкане на животинските крачка и пляскането на крила в мрака му действаше странно успокояващо. Сякаш то идваше да му напомни, че се намира все още на планетата Земя, сред живи, дишащи същества, въпреки че тази нощ бе тръгнал да убива.