Последният жив

— Благодаря ти, че ми разказа всичко. Предполагам, че тъкмо сега не ти е лесно да се довериш на когото и да било.

Джеръм изгледа Уеб от глава до пети.

— Ти веднъж спаси живота на Кевин. Това си е все пак нещо. — Уеб го погледна изненадано. — И аз чета вестници, мистър Уеб Лондон от Отряда за борба с тероризма. Ако не беше ти, Кевин щеше сега да е мъртъв. Сигурно затова Франсис не ти е извил врата.

— Виж, за това не се бях сетил. — Уеб погледна към купчината блокчета за рисуване. — А на другите агенти, които идваха, разправи ли им всичко това?

— Не са ме питали.

— А претърсваха ли стаята на Кевин?

— Двама се качиха и хвърлиха един поглед, но не се застояха.

Уеб и Клеър се спогледаха, сякаш си мислеха едно и също.

— Имаш ли нещо против, ако взема тези рисунки за известно време, за да ги покажа на дъщеря ми? — попита тя.

Джеръм погледна блокчетата, после Уеб.

— Ако обещаеш да ги върнеш. В тези рисунки е целият живот на Кевин.

— Аз лично ти обещавам — отвърна Уеб. — Обещавам ти също да направя всичко по силите си, за да върна Кевин вкъщи. — Той събра блокчетата от нощното шкафче и сложи ръка на рамото на Джеръм. — А сега да те карам на работа. Ще видиш, че ще ти излезе по-евтино.

Докато слизаха по стълбите, Уеб реши да запита още нещо:

— Онази нощ Кевин беше сам в тъмната уличка. Той често ли правеше това?

Джеръм не отговори, забил поглед в земята.

— Е, хайде, Джеръм, пак ли си глътна езика!

— Виж какво, приятел, Кевин се опитваше да ни помогне, да изкара и той някой долар, та час по-скоро да се махнем от тази смрадлива дупка. Много му тежеше, че не го бива още да печели. Кевин беше дете, но по много въпроси мислеше като зрял човек.

— Предполагам, че е от средата, в която е израсъл.

— Да, Кевин прекарваше доста време на улицата. Баба беше твърде стара, за да го удържа. Не знам с какви хора се е събирал, а освен това всеки път, като го видех на улицата, го прибирах вкъщи. Не е изключено да се е опитвал да изкара нещичко. А в тия работи възрастта няма значение, нали ме разбираш?

След като закараха младежа на работа, двамата поеха обратно към къщата на Клеър.

— Ти се държа доста професионално — подметна той.

— Според мен проблемите на Джеръм са най-вече психологически, а това е в моята област — отвърна тя. — А пък ти беше прекалено груб с него.

— Може би защото го знам що за стока е, срещал съм хиляди като него.

— Опасно е да се разделят хората на категории, Уеб, а да не говорим, че е и несправедливо. Всеки Джеръм на тоя свят си е един-единствен, сам за себе си. А пък конкретният Джеръм разби с един удар всичките ти представи.

— Така си е — призна Уеб. — Предполагам обаче, че в моя занаят от един момент нататък започваш да смяташ всички хора за едни и същи.

— И всички бащи, така ли?

Уеб не отговори на въпроса.

— Жалко за Франсис — въздъхна Клеър. — Ако може да се вярва на Джеръм, той наистина обича сина си. И неговото ако е живот!

— Аз също мисля, че оня великан обича детето си — каза сухо Уеб, — но пък веднъж го видях да убива човек пред очите ми, а мен лично ме е приспивал на два пъти, така че симпатията ми към него си има граници.

— Средата определя характера и житейския избор, Уеб.

— Има нещо вярно в това, но пък съм виждал хора, израснали в още по-ужасни условия, които се развиват като почтени граждани.

— Себе си ли имаш предвид?

Той не обърна внимание на думите й и каза:

— Вземи си най-необходимото и ще ти намерим безопасна квартира с охрана, за да не се опитат ония пак да те спипат.

— Не съм сигурна, че това е разумно.

— Искам да си в безопасност.

— И аз го искам, повярвай ми, още не ми се мре. Но ако се окажеш прав и оня тип наистина се е преструвал на Франсис само за да ме сплаши, вероятно не съм в опасност.

— Вероятно е думата. Там е работата, Клеър, че това е само една теория, която може да се окаже погрешна.

— Мисля си, че ако просто си върша работата както преди, тия типове няма да гледат на мен като на заплаха. Освен това има едно нещо, с което трябва да се заема сериозно.

— Какво е то?

Тя го погледна и на Уеб му се стори, че никога не я е виждал толкова объркана.

— Мисля си за един храбър мъж, който влязъл в някаква тъмна уличка, срещнал едно малко момче и това момче му казало нещо толкова необичайно, че след това мъжът бил неспособен да изпълни задачата си.

Той й хвърли бърз поглед.

— Не можеш да си сигурна обаче, че между двете събития има връзка.

Тя разтвори блокчето за рисуване, което държеше, и го вдигна пред очите му.

— Напротив, мога и съм сигурна.