Последният жив

Уеб мина по коридора и се застоя пред таблата със снимки от предишни операции. Както можеше да се очаква, те бяха запечатали най-вече смайващите успехи на отряда, както и някои неизбежни неуспехи. Девизът на цялостната им дейност беше „Действай бързо, изненадващо и с груба сила“ и през годините те бяха полагали значителни усилия, за да го оправдаят. На таблото се виждаше снимка на един от най-търсените терористи в света, когото бяха заловили („грабнали“, както се казваше на техния жаргон) в международни води, просто го бяха измъкнали от яхтата му като охлюв от черупката и го бяха натоварили на военен самолет за — Вашингтон, където бе осъден по бързата процедура и сега излежаваше доживотна присъда. Имаше поредица от снимки от една координирана международна акция срещу склад за наркотици в латиноамериканска държава. Имаше и една снимка от крайно рискована операция по освобождаване на заложници в държавно учреждение, което се помещаваше в чикагски небостъргач, при която всички заложници бяха спасени, а трима от петимата похитители убити на място. Само дето невинаги ставаше точно така.

Уеб излезе от сградата на централата и се загледа в самотното дърво пред нея. Това дърво беше символ на щата Канзас, посадено там в памет на един член на отряда, загинал при тренировка; навремето бе донесено като малко дръвче специално от родния му щат. Всеки път през последните осем години, когато минаваше покрай него, Уеб тихичко се молеше никога повече да не садят други такива дървета. Скоро край дървото от Канзас щеше да израсне цяла гора. Бог не бе чул молитвите му.

Уеб имаше нужда да прогони черните мисли и да не се чувства като пълен неудачник. Той отиде до „пирамидата“ — оръжейния склад, грабна една .308-калиброва снайперска карабина и няколко пълнителя патрони и закрачи към стрелбището. Важно му беше да върши нещо, за да се разтовари, а стрелбата му помагаше да изразходва натрупаната отрицателна енергия.

Той мина покрай висока и тясна постройка, прилична повече на силоз, отколкото на помещение за елитна част. Загледа се в стръмния склон, където се намираше едно от учебните стрелбища на отряда. Неотдавна там бяха издигнати нови мишени за обучение на снайперистите в стрелба на 1000 метра; в момента бригади работници изсичаха околната гора, за да отворят място за нови съоръжения за разширяващия се комплекс. Зад мишените се виждаха величествени дървета с бухнали зелени корони. Уеб си помисли, че има нещо иронично в това природната красота да служи като фон на една площадка за трениране на професионални убийци. После си каза, че все пак той е на страната на добрите и че като такъв му е разрешено да отнема човешки живот. Това си беше част от правата и задълженията, произтичащи от значката на агент на ФБР.

Уеб постави специални мишени за една тренировъчна игра, която се наричаше „снайперски покер“. Картите бяха наредени във форма на стегнато ветрило, така че от всяка, с изключение на най-горната, да се вижда само едно тясно ъгълче. Целта беше с пет патрона да се прострелят онези карти, които образуват най-силната ръка. При това се брояха само карти, през които куршумът е минал чисто, без да засегне съседните. Възможността за грешка беше толкова голяма, че играта завършваха само най-уравновесените стрелци. „Снайперският покер“ беше идеално средство за успокояване на нервите.

Уеб зае позиция на сто метра от мишените. Легнал по корем на земята, той постави под приклада на карабината малка възглавничка за опора на лактите. Постара се да изравни тялото си с посоката на отката, за да сведе до минимум трепването на мушката при изстрел. Бедрата и хълбоците му бяха плътно притиснати към земята, коленете разтворени на ширината на раменете, стъпалата разперени встрани за намаляване на профила на тялото при насрещен огън. Като пресметна посоката на вятъра, той постави оптическия мерник на съответната позиция. Този ден влажността на въздуха беше доста висока, затова той прибави още половин минута повишение по вертикала. Като снайперист Уеб беше длъжен да записва в специален дневник параметрите и резултата от всеки изстрел. По този начин се получаваха ценни данни за влиянието на атмосферните условия върху точността на стрелбата и можеше да се обясни евентуален пропуск — единствения случай, при който някой обръща внимание на снайпериста. Ако улучваш целта с всеки изстрел, просто си вършиш работата, медал никой няма да ти даде; но веднъж да пропуснеш, с това проваляш цяла операция. При стрелба на голямо разстояние и най-малката подробност може да бъде решаваща. Една прашинка или незначителен отблясък на предната леща на оптическия мерник, и може да се окаже, че си застрелял заложника, а не похитителя.