Последният жив

Дясната ръка на Уеб плътно обхвана грапавата ръкохватка на карабината. Той притисна приклада към рамото си, като същевременно го долепи и до дясната си скула, сложи подходящ филтър на мерника и със свободната си ръка притисна ложата надолу, за да стабилизира карабината върху опорните й крачета. Пое въздух и бавно издиша. Уеб нямаше да позволи лекото потрепване на някое мускулче да отклони в последния миг дулото от мишената. Мускулите мърдат и лъжат; затова той опираше приклада само до неподвижна кост. При стрелба по движеща се цел Уеб използваше метода на засадата — търпеливо изчакваше обектът да се изравни с предварително взетата на прицел точка, преди да произведе изстрела. При това гледаше да постави кръстосаните линии на оптическия мерник малко напред, изпреварващо, за което беше нужно точно да определи разстоянието до обекта, неговата скорост и ъгъла му на движение спрямо траекторията на куршума, а също така денивелацията, посоката на вятъра и влажността на въздуха, след което да вземе на прицел предполагаемата точка на преминаване и да зачака, търпеливо като паяк в мрежа, момента за стрелба. Уеб се целеше винаги в главата по простата причина, че обект, улучен в главата, няма как да отвърне на огъня.

Прикладът опрян до кост. Пулс шейсет и четири в минута. Уеб издиша въздуха от дробовете си, плъзна показалеца си върху спусъка и изстреля петте патрона в бърза серия, като човек, изпълнявал това движение вече петдесет хиляди пъти. След това презареди и изстреля още четири пълнителя по пет патрона, първите три на сто метра, а последния, пети пълнител — на двеста.

След като огледа мишените, той се усмихна доволно. В две от ръцете имаше кент флош роял на пики, на други две — карета аса с поп, а на двестаметровата дистанция — фул от аса и попове. При това нито веднъж куршумът дори не бе издраскал съседната карта. В продължение на десетина секунди Уеб Лондон се почувства горд със себе си, след което депресията отново го затисна с пълна сила.

Той върна карабината в оръжейния склад и продължи разходката си из района на базата. До намиращите се наблизо казарми на морската пехота имаше тренировъчен полигон — дванайсеткилометрова ивица с препятствия: петметрови рампи за качване по въже, вълчи ями с бодлива тел, както и гладки скали, които курсантите изкачваха без обезопасителни въжета и каквито и да било катерачни инструменти. По време на тренировките си за приемане в ОБТ Уеб бе преминавал целия този чудовищен полигон толкова пъти, че познаваше наизуст всеки сантиметър. На групови тренировки той бе пробягвал двайсет и пет километрови кросове, при това с двайсеткилограмова раница на гърба, стиснал в ръцете си скъпоценен товар — обикновено по някоя голяма тухла, която в никакъв случай не биваше да докосва земята, за да не загуби целият отбор. Така натоварен, бе преплувал изкуствени езера, пълни с ледена, воняща вода, и се бе качвал по петнайсетметрови стълби от неодялани трупи, които сякаш стигаха до небето. Изкачвал бе „Хотела на разбитите сърца“ — четири-етажна сграда с избити прозорци за трениране при аварийни ситуации; скачал бе „доброволно“ от кърмата на изоставен кораб в мътните води на река Джеймс. Тая работа не беше за мекушави или за такива, на които лесно им се завива свят. Ала истинският тест, когато се решаваше кой е мъж и кой лигав хлапак, беше спускането по въже от хеликоптер в гъста гора, когато едно погрешно движение можеше да означава някой остър клон да ти влезе две педи там, където най боли.

Преди завършване на школата всеки новобранец трябваше да се запознае с „горящата къща“ — триетажна бетонна постройка с метални капаци, заварени върху касите на прозорците, с плаващи подове от телена мрежа. В мазето на постройката гореше постоянен огън, който изпускаше гъсти кълба дим чак до покрива. Нещастникът, хвърлен вътре, трябваше да се спусне пълзешком от третия етаж до първия и да излезе навън през единствената врата, като намери пътя към изхода едва ли не със затворени очи. Като награда за успеха си той получаваше кофа студена вода в лицето, за да му се прояснят очите от дима, както и възможността да повтори упражнението след пет минути, този път със седемдесеткилограмово чучело на гърба си.