Последният жив

Всичко това бе обилно гарнирано с десетки хиляди изстреляни патрони от всякакъв калибър, с писмени тестове, които биха объркали и Айнщайн, със състезания по издръжливост, изчислени да изцедят силите на олимпийски шампион, както и психологически задачи, изискващи бърз ум и мигновено вземане на решения, след които човек си казваше, че трябва веднъж завинаги да остави алкохола и жените и по възможност да прекара остатъка от живота си в заключена стая с дюшеци по пода и стените. Разбира се, през цялото време инструкторите ти дишаха във врата, зорко следяха и стриктно оценяваха всяка победа и всеки провал, само че тайно, без да продумат и думица на нещастника, който за тях дори не беше човек, а просто някакъв там боклук. Наистина, способен и старателен боклук, но какво от това? Докато не завършиш и не получиш офицерско звание, ти нямаш право да се считаш за човешко същество. А ако ти се свършат силите и загинеш при някоя по-нечовешка тренировка, те няма дори да ти дойдат на погребението.

Уеб някак си бе преживял всичко това и при завършване на Школата за оперативни командоси — или ШОК, както сполучливо я наричаха — бе „разпределен“ като снайперист и прекара още два месеца в курс за снайперисти към морската пехота, където попадна на най-добрите инструктори и усвои уменията да оцелява при сложни полеви условия, да наблюдава врага, без на свой ред да бъде видян, и да убива безпогрешно с пушка с оптически мерник. Пред осемте години, изминали оттогава, Уеб Лондон бе служил най-напред като снайперист и впоследствие като командос, като в зависимост от обстоятелствата прекарваше живота си или в безкрайна, затъпяваща скука, обикновено допълнена с нечовешки физически несгоди, или в стрелба по хора, като внимаваше да не бъде прострелян на свой ред от някой от най-смахнатите обитатели на планетата. В замяна бе получил неограничен достъп до оръжия и муниции, както и парично възнаграждение в размер, какъвто един пъпчив шестнайсетгодишен хлапак може да изкара с писане на компютърни програми през обедната си почивка. И на всичко отгоре намираше попрището си за доста забавно.

Уеб премина покрай хангара, където се помещаваха големите хеликоптери „Бел Рейнджър 412“, както и значително по-малките МД–530, които другарите му наричаха „птичките“, понеже бяха много бързи и маневрени и пренасяха по четирима въоръжени бойци в кабината и още четирима, стъпили отвън на плазовете. Самият Уеб се бе возил на тези птички до някои доста горещи места, като всеки път надеждните МД–530 неизменно го бяха измъквали невредим, наистина понякога увиснал на въже надолу с главата от опашката на машината, но Уеб Лондон не беше придирчив по природа и му беше все едно по какъв начин се е отървал невредим след акция.

Зад телената ограда малко по-нататък се намираше автомобилният парк на отряда. Духаше пронизителен, леден вятър; Уеб се спря и закопча догоре якето си. Небето бързо при-тъмня от облаци; задаваше се буря — нещо обичайно за сезона и за този час от денонощието. Той влезе в заграждението, приседна върху единствения бронетранспортьор на ОБТ — подарък от армейския резерв, и огледа дългите редици шевролети събърбан. Джиповете бяха оборудвани с подвижни стълби като на пожарникарите, така че да паркират в подножието на която и да е сграда, да разпънат стълбата до петия етаж и — бау! — да почукат на прозореца на някой спотаен в бърлогата си терорист. В парка имаше още товарни камиони с ремаркета за превозване на екипировката им; имаше и водни джетове за десантни операции, походни кухни за учения, обозни камиони и една надуваема лодка с твърд метален кил, построена по проект на „Тюлените“ — елитните части на морската пехота. Лодката беше съоръжена с два осемцилиндрови двигателя „Крайслер“; когато двата дадяха едновременно газ, усещането беше, сякаш се намираш в сграда, която в момента се разрушава с динамит. Уеб се бе возил в тази лодка безброй пъти и като по чудо бе оставал жив.

Да, в автопарка имаше какво ли не — от снаряжение за война в джунглата до екипировка за арктически експедиции. Членовете на отряда се обучаваха за всякакви непредвидени обстоятелства, като не жалеха сили за поддържане на пълна бойна готовност. И въпреки това можеха да бъдат победени — или от сляпа случайност, или от безумен късмет на по-слаб противник, или пък с ловко планирана операция, основаваща се на разузнавателни данни, получени от предател в техните редици.