Посмъртен образ

— Няма да стане — засмя се генералът. — Не се занимавам с клюки. Вие трябва да си съставите собствено мнение. Аз мога да го оценявам само като професионалист, а вие сама ще определите какъв човек е.

— Ама много сте лош!

— Принципен съм.

— Между другото вашият приличен във всяко отношение Влад се опита да научи от мен дали не съм ви любовница.

— И какво? Научи ли?

— Мисля, че не ми повярва. Въпреки честното ми обяснение.

— Я оставете тези глупости, Настенка! Вие сте стабилен човек, умеете да мислите логично, не може да не разбирате, че каквото и да правите, никой няма да ви повярва. Не се унижавайте, не обяснявайте нищо на никого — безсмислено е.

— Ами репутацията?

— Чия? Вашата ли?

— Е, моята — чудо голямо, на кого съм потрябвала! Говоря за вашата репутация.

— На мен това не ми вреди. — Заточни разцъфна в своята прочута слънчева усмивка, която мигом превърна жълтите му тигрови очи в две топли слънчица, огрели сухото скулесто лице и сякаш цялото пространство около него. — Откак работя в милицията, подире ми се влачи някакъв шлейф. Ту съпруги на заместник-министри, ту известни актриси, ту дами, занимаващи се с политика — какви ли не жени са ми приписвали като любовници. А аз, вместо да хвърлям къч и с пяна на уста да доказвам нравствената си чистота, просто не обръщам внимание, не споря, а после извличам полза от това. Съветвам ви да постъпвате по същия начин.

— Господи, но каква полза може да ви донесе слухът, че съм ваша любовница?

— Охо-о, и още каква! Например обстоятелството, че в неделя сутрин се разхождаме с вас в този парк, е известно на маса народ. Хем не само на хората, които работят в нашето министерство или при вас, на „Петровка“. И ако си определя конфиденциална среща с доверено лице някоя неделна сутрин нейде наблизо, хората, на които не са им безразлични моите придвижвания и контакти, гледат на това съвършено спокойно. Заточни излязъл от къщи рано сутринта в неделя и тръгнал за парка? Нищо интересно — отишъл е да се разхожда със своята мадама, няма защо да се плашим. А всъщност точно тогава става най-интересното. Разбирате ли?

— Значи ви служа за прикритие?

— Естествено. И вие се прикривайте с мен, кой ви пречи? Вашият съпруг например знае ли за нашите разходки?

— Разбира се. И дори ги поощрява. Той смята, че не дишам достатъчно чист въздух и е много доволен, че поне два пъти месечно се разхождам по два часа.

— Ето виждате ли! Затова ако решите да му изневерите, в неделя ще си имате абсолютно законни два часа. И никакви подозрения. Ще му кажете, че сме решили да се разхождаме всяка неделя.

— Ще си помисля — сериозно отвърна Настя. — Някак не ми беше хрумвало.

— Защото сте омъжена отскоро, нямате голям стаж. Вероятно сте свикнали да разпределяте времето си, както на вас ви е удобно, не сте имали нужда от такива дребни хитрости. След време ще оцените моите съвети — когато съпругът ви започне да ви досажда.

— Тате — чу се гласът на Максим. — Направих вече четири серии, дали не ми стига за днес?

— Не, синко. Не бива да те домързява, работи, както трябва.

— Уморих се.

— Ами почини си малко. Походи, разкърши се, поскачай. И след това — последната двайсетачка.

Настя погледна съчувствено Максим. Добре че навремето не приемаха момичета в милиционерската школа и тя учи в университета. Определено нямаше да може да покрие тези ужасни нормативи за физическата подготовка.

Стасов

Той познаваше по физиономия Зоя Семенцова, но за пръв път влизаше в дома й. Влезе — и се изненада до каква степен апартаментът й не отговаря на впечатлението, което създаваше у околните самата Зоя. Да се чудиш просто как тази рано състарена жена бе успяла да създаде в жилището си илюзията, че в него живее истинска кинозвезда. Няколко букета живи цветя, по стените — огромни снимки на самата Семенцова в различни роли от времената на младостта й и нейната активна актьорска работа. Наоколо — чистота и идеален ред, на масичката между три фотьойла — оригинален пепелник и две наченати бутилки с френски коняк и ирландски млечен ликьор. Трудно беше да повярва човек, че тук живее същата онази Зоя, която хората в студията виждаха разчорлена, с дълбоки бръчки, облечена в някакви безумно пъстри парцали с чудовищно съчетание на цветове и модели. Когато прие у дома си началника на службата по безопасност, тя беше самата любезност и светско възпитание.

— Зоя Игнатиевна — предпазливо започна Стасов, като се опитваше спешно да си изработи нова тактика на разговора, различна от онази, с която се бе въоръжил, смятайки, че ще трябва да разговаря със занемарена нещастна пияница, — бихте ли могли да си припомните с подробности деня петък, 15 септември?

— Защо? — високомерно попита Семенцова, седна във фотьойла насреща му и преметна крак връз крак.