Посмъртен образ

Зарубин беше икономически директор на филма, той отговаряше сметката за разходите по филма да не надхвърли определен процент от очакваната печалба. Придирчиво пресмяташе всяка копейка, постоянно търсеше от какво може да се икономиса, та филмът да излезе колкото е възможно по-евтин. Но не можеше да му се отрече, че никога не се стискаше, ако допълнително вложените пари обещаваха увеличаване на печалбата. Според него нямаше никакво основание да снимат Семенцова. Преди много години тя бе получила званието „Заслужила артистка“, поради което трябваше да й се плаща по завишена тарифа дори за епизодична роля. Защо обаче, след като за тази роля можеха да вземат някоя съвсем неизвестна актриса и да й платят много по-малко? Освен това, щом Смулов не е харесал пробите, не е изключено тя и да играе лошо. Вярно, епизод е, но нали и едно фалшиво манисто може да развали цялата огърлица? Защо да поемат този риск?

Разтреперана от ярост, Зоя стигнала до стаята, откъдето трябвало да вземе сценария. По коридорите срещала познати актьори, администратори, реквизитори — и по лицата на всички било изписано: „Да, това, което ти е казала Катя, е вярно.“ Физиономиите на едни изразявали съчувствие, на други — откровено злорадство, но всички те — Зоя била сигурна в това — знаели, че са я изритали. И то не кой да е, а тази мръсница Вазнис. За втори път.

Този разговор с гримьорката на стълбището и последвалият път по коридорите на сградата бяха последните неща, които Зоя Семенцова можа да разкаже що-годе разбираемо. По-нататъшният й разказ беше заплетен и неуверен. Тя не си спомняше с кого е говорила, къде е ходила, на кого се е обаждала по телефона. Изплуваха само откъслечни спомени. Например спомняше си, че решила да си поговори със Смулов и започнала да го търси. Казали й, че до един е снимал в наетия павилион и към три трябва да дойде в офиса, за да донесе заснетия материал.

— Изчакахте ли го? — попита Стасов, който вече се досещаше, че щом е чула неприятната новина, Зоя е започнала да пие. Очевидно тя постоянно носеше алкохол в чантата си. Това обясняваше белите петна в спомените й. Беше сигурна само в едно — че е била в офиса. Видяла се с много хора, разговаряла с тях, но не си спомняше подробности от тези разговори.

Но можеше да има и друго обяснение. В спомените на Зоя може и да нямаше бели петна. Просто тя да се опитваше да скрие нещо от Стасов. И той трябваше да бъде много предпазлив и внимателен с тази жена — от една страна, за да не я обиди, а, от друга — да не издаде подозренията си.

— Аз ли… Не, не го изчаках. Сигурно се е забавил някъде, а аз трябваше да бързам.

— Закъде?

— Имах си работа. — Семенцова му хвърли бърз поглед и веднага си наля нова порция алкохол.

— Добре, да продължим, Зоя Игнатиевна. Значи от офиса сте излезли приблизително… в пет? В шест?

— Към пет.

— И къде отидохте?

— Слушайте, Славик, там, закъдето тръгнах, не се водеха и не можеха да се водят разговори за Алина. Вече ви разказах всичко, което стана в офиса. Не видях там Алина, не съм й се обаждала и по телефона. А това, което чух за нея, говореше единствено, че е жестока, безжалостна и тъпа самка. Разбирам, че изобщо не й пука за мен, какво съм аз? Нищо. Бивша съперница. Ама кога беше това… Но как е могла да постъпи така с Андрей Лвович? Той е споделил с нея, изпаднал е в откровение, а тя да го изложи така. Ами мен сега ме е срам да го погледна в очите.

— И все пак, Зоя Игнатиевна, закъде тръгнахте към пет часа?

— За фризьорския салон.

— И колко време прекарахте там?

— Мисля — докъм седем. Знаете ли, сега в тези салони се чака дълго. Технологията на модерните прически е сложна — миене, боядисване, всичко иска време.

Колкото повече разказът приближаваше към вечерта в петък, толкова по-ясно се усещаше паниката, която обземаше Семенцова. Стасов си спомни снощния разговор с Каменская: според нея Дегтяр не изразил и най-малко съмнение, че според психическите си данни Зоя като нищо може да е убила Алина Вазнис.

Колкото до физическите възможности, разбира се, има съмнения, и то големи, но само ако Алина не е била в безсъзнание или в безпомощно състояние. Ами ако е била? Нещо прекалено много е развълнувана Зоя.

— След фризьорския салон отидох при масажистката…

Тя имаше готови отговори на всички въпроси относно местата, където е ходила до десет часа вечерта, когато според думите й се прибрала вкъщи и си легнала. И тези отговори бяха много по-гладки от объркания й разказ за трите и половина часа, прекарани в сградата на „Сириус“. Това никак не се хареса на Стасов.

— Зоя Игнатиевна, имам чувството, че не ми казвате всичко, че се опитвате да скриете нещо от мен. Прав ли съм?

Реакцията на Семенцова бе толкова бурна, че Стасов дори се поуплаши.