Посмъртен образ

— Защо не? Всяка е имала своята причина. И двете са имали причини, а едната е разполагала и с таблетки. Забележи: нито едната, нито другата има алиби. Стасов е разпитал Ксения как е прекарала петъка и нищо не е открил. След девет вечерта — абсолютно никаква следа, никой не я е виждал или чувал. Вярно, самата нея още никой не я е разпитвал, може би тя щеше да каже къде е ходила, но ще оставим това на следователя. А какво ще кажеш за Семенцова?

— Нищо. Не е ходила на фризьор, и при масажистката не е ходила — всичко е лъжи. Нещо повече: Стасов е намерил хора от „Сириус“, които твърдят, че са търсили Зоя по телефона вечерта, между десет и единайсет. Нали знаеш, винаги когато ти се случи неприятност, се намират безброй хора, които искат да те попитат вярно ли е. Та вечерта са я търсили по телефона поне две нейни приятелки, за да научат наистина ли Смулов е искал да я вземе за епизодичната роля, а Зарубин му е забранил, и вярно ли е, че това се е случило по инициатива на самата Алина Вазнис. Едната от тях е звънила в десет и нещо, другата — към единайсет, а около единайсет и половина пак я е търсила първата. Види се, много й се е искало да поразнищи чуждото нещастие.

— И Семенцова, разбира се, не си е била вкъщи?

— Разбира се, не си е била. Във всеки случай никой не е вдигнал слушалката. А на Стасов е казала, че се е прибрала към десет. Ася, нещо май не си на себе си днес.

— Откъде ти хрумна? — искрено се учуди Настя. — Настроението ми е нормално, чувствам се прекрасно, нищо не ме боли, никой не ме е наскърбявал. Какви въобще си ги измисляш?

— Нищо не си измислям, просто седя при теб от половин час, а ти още нито веднъж не си пийнала кафе, а и на мен не предлагаш.

Настя избухна в смях. Юрка бе неин стар и близък приятел и колега и прекрасно знаеше, че тя не може да живее и два часа без чашка кафе. От дългогодишни наблюдения той се бе уверил, че след сутрешните оперативки Настя още с връщането в кабинета си първо включва бързовара и си прави огромна чаша силно кафе, без което не започва да работи.

— Доколкото разбирам, важната част от твоята фраза е последната. Учтиво ми намекваш, че не те черпя.

Тя взе бързовара, наля вода от каната в голяма керамична чаша, извади от шкафчето две чашки, буркан нес кафе и кутия със захар.

— Е, какво ще правим сега, изнудвач такъв? Ще дадем ли на следователя Ксения Мазуркевич?

— Ще я дадем — кимна в знак на съгласие Коротков.

— Ами Семенцова? Стасов е изстискал от нея всичко, което е могъл, има ли смисъл пак той да продължава да работи с нея?

— Добре, аз ще поема Семенцова. Разбира се, на Стасов му е неудобно да проявява твърдост — нали все пак са служители в една и съща фирма, а аз мога всичко — външен човек съм.

— Значи решаваме така. Следователят ще проверява алибито на Ксения Мазуркевич, ти — алибито на Зоя Семенцова, аз ще се заема с изясняването на въпроса дали тези мили дами не са близки приятелки. Обаче увисва Харитонов — замислено произнесе Настя. — Житената питка обеща да прегледа наличната работна ръка и да ни даде някого за помощник. Явно не е успял — мълчи си.

Житената питка бе гальовният прякор, с който всички наричаха зад гърба му началника на отдела — Виктор Алексеевич Гордеев: заради яката, набита фигура и облата плешива глава. Гордеев знаеше за този прякор, но не се обиждаше — бяха му го лепнали толкова отдавна, че Виктор Алексеевич го приемаше като свое второ име.

— И още нещо, Юрочка. Трябва да разберем дали Алина Вазнис не е имала навик да взема транквилизатори. Защото сега с теб ще натрупаме версии, а после може да излезе, че тя сама редовно е вземала успокоителни. Обади се на Смулов веднага, та да си изясним този въпрос и да не се тормозим излишно.

Коротков покорно вдигна слушалката и набра номера на Смулов. За късмет той си беше вкъщи.

— Транквилизатори ли? Не, никога. Алина имаше рядко здрави нерви, изобщо никога не е вземала нещо подобно. И дори в петък, когато я посъветвах да полежи вкъщи и да се успокои, пиеше само успокоителен билков чай. Така ми каза самата тя. Единственото успокоително, което съм виждал у нея, беше валериан на таблетки. Алина много се страхуваше от зъболекари, толкова, че дори упойките не я хващаха. Затова лекарите я бяха посъветвали предварително да взема няколко таблетки, та обезболяването да бъде по-ефективно.

— И вие никога не сте виждали в дома й никакви препарати?

— Не — твърдо отговори Смулов. — Никога.

Коротков затвори телефона и отпи от кафето.

— Номерът не мина — коментира той. — Нашата потърпевша не е вземала психотропни препарати и изобщо нервната й система е била изключително здрава. Страхувала се е само от зъболекари и е пиела единствено валериан на таблетки. Много рядко — успокоителен билков чай. Това е.

— Жалко — огорчено въздъхна Настя. — Значи ще трябва да се занимаваме с Мазуркевич и Семенцова. А толкова не ми се искаше…

— Така ли? Защо?