Посмъртен образ

— Аха. Знаеш ли колко пъти съм се парила? Веднъж си имах работа с такъв фокусник — да не ти се присънва и в най-страшния сън! Намирал жени, изпаднали в нужда, плащал им добри пари да сключат брак с него и след месец да се разведат. При регистрирането на брака вземал фамилното име на съпругата, по бързата процедура си вадел нов паспорт, след развода тичал в милицията, пишел заявление, че си е загубил паспорта или че са му го откраднали, или нещо друго, получавал нов — с фамилното име на съпругата, защото не си променял името при развода, после пак се оженвал — и цялата процедура от началото. В момента, когато го хванахме, разполагаше с четири валидни паспорта с различни фамилни имена. Валидни, истински паспорти! А какви ги бе вършил с тези паспорти — нямам думи да ти опиша! Между другото имаше си и съучастничка — щом се разведял, тутакси се женел за нея. И тя си променяла името, и тя тичала в милицията със заявления, а паспортите си ги складирала в нощното шкафче. Осем години ги издирвахме из цяла Русия — сигурно през това време поне двайсет пъти са минавали през ръцете на милиционерите. Нашите са издирвали Иванов и Сидорова, а те са представяли документи на Петров и Тюткина, или на Бубликов и Кругликова, нашите са пращали запитвания, проверката е показвала, че всичко им е наред, имат си истински паспорти, снимките съвпадат — и, извинете, госпожо и господине. Така че винаги си имам едно наум относно фамилните имена.

— Я виж ти! — възкликна Стасов. — Излиза, че си хванала Корягин? Дявол да го вземе, ами че аз я знам тази история, но не предполагах, че ти…

— Не преувеличавай, Слава, не съм го хванала. Аз не съм хващала нито един престъпник през живота си. Не ме бива за това. Само го изчислих. Сетих се, че всеки път си е сменял имената по законен път. Така де — толкова е просто! Само че се случва рядко, затова на никого не му хрумва, че съпругът ще вземе името на жена си. И той е разчитал тъкмо на това. Тогава изчислих всичките му съпруги, а когато получихме пълния списък на имената в неговите документи, работата лъсна от само себе си. А пък го хвана — за сведение — Юрка Коротков.

И тъй, към обяд Настя Каменская си състави следните версии за убийството на Алина Вазнис:

Първата. Алина е била убита от Николай Степанович Харитонов, който по този начин се е отървал от непосилно големия си дълг към нея.

Втората. Убийството е извършила Ксения Мазуркевич, като е сипала в чая или кафето на Алина огромна доза транквилизатори, а когато тя е започнала да задрямва, просто я е удушила с възглавницата. В жилището не е имало следи от борба, както и синини и подутини по шията на потърпевшата.

Третата. Била е убита по същия начин, но от Зоя Семенцова.

Четвъртата. Същото, но убийците са две: Ксения и Зоя.

Имаше и пета версия. Настя Каменская още не беше я измислила, но бе сигурна, че такава съществува. Тя притежаваше шесто чувство за тези дела — когато постоянно се появяват нови и нови заподозрени. И очакваше петата версия да се появи всеки момент.

И се оказа права.

Стасов

Той още не бе успял да направи нищо за проверката на биографиите на Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова, когато го извика Мазуркевич. Стасов се качи на третия етаж, където бе кабинетът на президента, и отвори тежката дъбова врата.

Мазуркевич седеше с разстроена физиономия зад бюрото си, а срещу него във фотьойлите Стасов видя Андрей Лвович Смулов и някакъв възрастен мъж с грубовато изсечено селско лице.

— Ето, Владислав Николаевич — някак притеснено каза Мазуркевич, — запознайте се: това е Валдис Гунарович, бащата на Алина.

— Аз по повод наследството — веднага каза Вазнис, без да извръща глава. — Той трябва да отключи апартамента на Алина, за да приберем нещата й. Той има ключове, знам.

Като казваше той, Вазнис имаше предвид Смулов, но не сметна за необходимо да го назове по име.

— Това е невъзможно, Валдис Гунарович — колкото можеше по-меко отвърна Стасов. — Докато не приключи разследването на обстоятелствата около смъртта й, в жилището могат да влизат само служители на милицията. Във всеки случай, ако искате да вземете нещо, трябва да получите разрешението на следователя. Нито Михаил Николаевич, нито аз, камо ли Андрей Лвович, имаме право да ви пуснем в жилището на Алина. Разберете това.

— Аз имам право — сухо възропта Вазнис, сякаш не бе чул обясненията на Стасов. — Аз съм законен наследник на дъщеря си и имам право на цялото й имущество.

— Безспорно имате това право. Но малко по-късно, не сега.

— Но аз трябва да взема дрехи, с които да погребем Алина. Нали не мога да я сложа в ковчега с този…

Той презрително изкриви лице и Стасов си спомни, че мъртвата Алина бе намерена, просната на дивана, по почти прозрачен пеньоар, наметнат върху съблазнително къса нощничка с дантели и тънки презрамки.

— Това е друг въпрос. Но пак ще трябва да получите разрешение от следователя. С вас ще дойде някой от служителите на милицията и ще вземете всичко, което ви трябва за погребението.