Посмъртен образ

— Но той да даде ключовете! — упорито повтори Вазнис, загледан някъде в пространството.

— Те обаче не са у мен — обади се Смулов. — Взеха ми ги от милицията. Така че при всяко положение трябва да се обърнете към тях, а не към мен.

Вазнис бавно се надигна от фотьойла и Стасов остана поразен от огромния му ръст. На него самия не му достигаха четири сантиметра до двата метра и отдавна, още от детството си, беше забравил как може да стоиш и да гледаш един човек в очите, без да навеждаш глава. Сега старият латвиец гледаше Стасов от упор с малките си сиви очички и той потрепери вътрешно от враждебността, която плисна и го обля през тези сиви цепнатинки. После Вазнис бавно се обърна към Мазуркевич, обгърна и него със студен поглед. Накрая изви очи към Смулов, който седеше неподвижно във фотьойла до бюрото.

— Ти я уби! — изрече той силно и отсечено. — Ако не беше я снимал в лайнените си филми с тези лайнени ужаси, тя щеше да бъде жива. Ти си виновен. Ти!

Всички се вцепениха от изненада и никой дори не забеляза как Валдис Вазнис напусна кабинета на Михаил Николаевич Мазуркевич.

* * *

— Какво искаше да каже Вазнис? — попита Стасов, след като седна по-удобно и запали цигара. — За какво смята, че сте виновен?

Двамата със Смулов бяха слезли на втория етаж, в кабинета на Стасов, и все още бяха под впечатлението на последната реплика на стария Вазнис.

— Как да ви обясня… той изобщо беше против Алина да се снима в руски филми. А в трилъри — още повече. Валдис е човек от старото поколение, той не разбираше този жанр. Смяташе, че човек не бива да създава ужаси със собствените си ръце, да ги сътворява, инак тези ужаси остават в реалния живот и погубват човека. Уверявам ви — той вярваше в това. През последните години почти не разговаряше с Алина.

— Не е разговарял, но бързо дотича за наследството — забеляза Стасов. — Защо, Алина имаше ли някакви ценности? Спестявания? Скъпи вещи?

— Нищо особено — сви рамене Смулов, — освен брилянтите на майка си. Но нали те са изчезнали, Валдис не може да не знае това. Мисля, че усещам тук ръката на по-големия й брат — Имант. Той беше много недоволен, че се оказа най-бедният в семейството.

— Така ли? — мигом наостри уши Стасов. — А защо е станало това?

— Валдис е дал на Алина от самото начало скъпите украшения на първата си жена. После средният, Алоиз, някак си е стъпил на краката си, оженил се сполучливо, започнал собствен бизнес. А Имант така си е останал със средно образование и професия стругар. От трите деца висше образование е получила само Алина. Но Алоиз е успял да се замогне, той изобщо е напористо и енергично момче, а Имант е някак… тъп ли да го кажа… Миналата година той събрал всичките си спестявания и купил акции от „МММ“, когато те още струваха по хиляда и четиристотин рубли. Ако си спомняте, цената на акциите растеше много бързо, обявяваха котировката им два пъти седмично и той два пъти седмично е чувствал как все повече забогатява. Имант е пестелив, бил си е скътал за черни дни един милион рубли, та за целия този милион си купил хиляда акции, дори взе назаем от Алина четиристотин хиляди — в мое присъствие. Когато цената на акциите се вдигна до сто хиляди, той вече се е чувствал милионер, започна да крои планове за собствен бизнес и така нататък. А после, когато те стигнаха до сто двайсет и пет рубли, всичко в един миг рухна. Представете си: до вчера е имал сто двайсет и пет милиона, а днес — нищо. Едва не откачил, горкият. А може и да е откачил — замислено добави Смулов. — Но чуждият успех мира не му даваше. Алина ми е казвала, че неведнъж е искал да си поделят украшенията на майка им. Общо взето, може да го разбере човек. Защо всичко е дадено на Алина, а на него — нищо? Защото баща им е решил така? Че защо е взел такова решение? С какво Алина е по-добра от него, от Имант?

— Значи казвате, че Имант е имал претенции към украшенията на майка им?

— Да. Алина често ми го казваше.

— Много любопитно. Ще имате ли нещо против да съобщя на Юрий Викторович това, което току-що ми разказахте?

— Разбира се, съобщете му, ако това може да помогне…

Коротков

Семейство Вазнис живееха в тази кооперация повече от трийсет години. Отначало, веднага след сватбата на Сонечка и Валдис, младите живееха с родителите на Соня, които веднага започнаха да строят апартамент за любимата си дъщеря и съпруга й. Първият им син, Имант, се роди, когато Соня и Валдис още живееха с тъста и тъщата, но втория, Алоиз, донесоха от родилния дом вече в новия голям, четиристаен апартамент. Родителите на Сонечка бяха заможни хора и нищо не им се свидеше, щом ставаше дума за дъщеря им.