Посмъртен образ

Тя нямаше приятелки и така и не се научи да общува с хората. Алина произнасяше мислено дълги пламенни монолози, разговаряйки с въображаеми събеседници, разказваше им за прочетени книги и гледани филми, спореше, нещо доказваше, обясняваше. Оплакваше им се и ги утешаваше в отговор на техните оплаквания. В главичката й съществуваше цял един свят, населен с добри, умни хора, на които беше интересна и които не бяха безразлични към нея, грижеха се за нея и се вълнуваха заедно с нея в дните, когато държеше изпити. Ала отвореше ли уста, веднага я сковаваше някакъв мъртвешки студ. Струваше й се, че никой не се интересува от нея, на никого не е потрябвала със своите мисли и преживявания. И освен това се страхуваше. Детският й опит се бе оказал твърде горчив и оттогава Алина Вазнис ужасно се страхуваше, че всяка изречена дума ще навреди на самата нея.

Учителите нищо не забелязваха. Понеже притежаваше прекрасна памет, тя свободно разказваше уроците, научени от учебника, а нормално развитият интелект й позволяваше без усилия да решава задачите по физика, математика и химия. Единствено изключение беше учителката по литература, която имаше навик да задава въпроси не според учебника. След като изслушваше отговора на ученика на тема: Образът на Наполеон в романа на Толстой „Война и мир“, тя например питаше:

— А ти как мислиш, бил ли е Наполеон жесток човек? Нали си чел романа, какво е твоето собствено впечатление?

Ако зададеше такъв въпрос на Алина, тя започваше да мънка, да изстисква от себе си думи, които и в най-малка степен не можеха да предадат онова, което мислеше. Да, тя имаше собствено мнение, но панически се страхуваше да го изрази на глас. Ами ако отново сбърка нещо? И всички отново й обърнат гръб?

— Това направо ме смайва — казваше в такива случаи учителката. — Алина, та ти пишеш такива блестящи съчинения, защо говориш толкова лошо?

„Защото само вие четете съчиненията ми — мислено й отговаряше Алина. — А устния ми отговор ще чуе целият клас. Защото на вас ви имам доверие, вие никога няма да ме опозорите пред всички, дори нещо в съчинението ми да не е както трябва. А ако изрека нещо смешно или невярно, съучениците ми ще ми се подиграват и ще ме презират.“

И всичко това — защото брат й Имант й беше внушил панически страх пред произнесената дума. На петнайсет години тя вече знаеше и разбираше всичко, което трябва да знае и разбира момиче на нейната възраст. И естествено знаеше, че няма думи, от които в устата израстват лишеи. Но детските й страхове живееха у нея, бяха пуснали разклонени корени и растяха все по-надълбоко и по-надълбоко. Тя продължаваше да се страхува от хората и да страни от тях, следователно почти не говореше на глас, но пък много мислеше и разговаряше със себе си.

Беше твърдо решила, че ще стане актриса. И това решение бе предопределено далеч не от подбудите, които ръководят огромното болшинство момичета, подаващи документи във ВГИК или ГИТИС2. Най-малко мислеше за слава, известност, красив живот и гастроли в чужбина. Искаше й се да говори и да бъде чута, искаше й се да предаде на хората онзи океан от мисли, чувства, преживявания, оценки, които се бяха трупали у нея дълги години. Но да го направи не от свое име, не от името на Алина Вазнис, а сякаш от името на героините, които ще играе. Този океан напираше да излезе от бреговете си, разкъсваше на парчета неукрепналата психика на момичето, но беше заключен у нея от вкоренения страх, че ще бъде неправилно разбрана и отхвърлена. А кой може да направи това с един измислен персонаж?

Глава 5.

Каменская

В понеделник след сутрешната оперативка Настя Каменская и Юрий Коротков започнаха да съставят плана на действията си. Още сутринта Настя бе успяла да види заключението на съдебните лекари, които бяха извършили аутопсията на трупа на Алина Вазнис. Причина за смъртта — асфиксия, тоест Алина беше умряла от удушване. В кръвта й обаче са били открити следи от силни транквилизатори, и то в доста големи количества.

— Е, и с какво разполагаме в крайна сметка? — тъжно попита Коротков. — Транквилизатори е имала Ксения Мазуркевич, най-малко осемдесет таблетки, и остава абсолютно неизвестно къде ги е дянала. А ако не ги е имала, трябва да има рецептата. Или едното, или другото. Семенцова също е можела да удуши нещастната Вазнис, ако я е натъпкала предварително с тези транквилизатори. И около Харитонов нещата не са ясни. Едно е да докажеш, че не си бил еди-къде си, защото някой те е видял на друго място. Но как да докажеш, че си бил там, ако никой не те е видял? Той се кълне, че е занесъл на Алина парите, които й е дължал. Как да проверим това?

— Добре де, не хленчи, не е толкова страшно. Нека с Ксения се занимава следователят, той ще я разпита и за рецептата, и за таблетките. Впрочем добре ще е ние с теб да проверим дали Ксения и Зоя не са близки приятелки.

— Какво? — Коротков впери в Настя изумен поглед. — Мислиш, че може двете заедно да са убили Алина?