Посмъртен образ

Работата се оказа увлекателна. Впрочем Стасов, който имаше солиден стаж в подразделенията по борба с организираната престъпност и корупцията, не бе неопитен в работата с документи. Дори обичаше тази работа, тя никога не му омръзваше и не предизвикваше у него злобно раздразнение. Напротив, за него бе примамливо сладостното чувство, което го обземаше всеки път, когато от откъслечните сведения и несвързаните на пръв поглед сухи документи, от балансовите отчети, прехвърлянията, копията от платежни нареждания изведнъж израстваше ярка и релефна картина на злоупотреби и кражби, на мошеничество и рушветчийство. Разбира се, организираната престъпност означава мутри, трупове, взривове, оръжие, свръхскоростни автомобили и най-съвършена техника, а борбата с тази престъпност — риск, кръв, пот, засади по няколко денонощия наред, стрелба, хайки, смърт. Стасов имаше две ранявания — с нож и огнестрелно, беше в прекрасна физическа форма, бягаше бързо, скачаше високо, стреляше точно. Но нито един задържан собственоръчно престъпник не пораждаше у него удовлетворението, предизвикано от една възстановена по документи картина на престъпление. И той отлично знаеше причината за това. Дълбоко в душата си Стасов смяташе себе си за малко глуповат. Което всъщност беше отразено в една от служебните му характеристики: „Дисциплиниран, изпълнителен. Отлично владее личното си оръжие. Постоянно усъвършенства физическата си подготовка, майстор на спорта по лека атлетика, ски, плуване. Като недостатък може да се отбележи слабият творчески подход към възложената работа. Капитан В. Н. Стасов — а тогава той беше още капитан — невинаги е в състояние да вземе самостоятелно решение, излизащо извън рамките на предварително поставената задача. Извод: съответства на заеманата длъжност.“ След като прочете тази атестация, Стасов се оклюма. Казаното беше от ясно по-ясно: сила има — ум не му трябва. И той започна да доказва на себе си, че все пак има мозък в главата. Напусна криминалната милиция и няколко години работи в стопанската, където необходимостта от сила обикновено е на второ място, доби опит в работата с документи, навлезе в икономическата теория, а щом бе създадена служба по борба с организираната престъпност, веднага се прехвърли там.

Растеше в кариерата умерено, но напълно успешно и през цялото време, получавайки резултати не от използването на сила, а от напрягането на мозъка, той изпитваше почти детински възторг: „Успях! Направих го!“

Ето и сега, седнал доста след полунощ в кухнята на своето ергенско жилище и сверявайки документите, Стасов мълком се радваше, когато откриеше, че един човек отначало е очакван като желан гост, а после е включен в черния списък и е наредено да не припарва. Отбелязваше си на листче периода, през който бе станала тази метаморфоза, та после да попита Мазуркевич или някого друг каква е била причината за конфликта. На отделен лист записваше имената на хората, от които се бяха укривали едни служители на „Сириус“ и които на драго сърце са били приемани от други. Съставяше отделен списък за онези, които най-често фигурираха в черните списъци. По-късно трябваше да проучи всеки от тях по-внимателно, може би да проведе индивидуални беседи на тема добро възпитание и колко безсмислено е да се натрапваш на звезди.

В един момент му се стори, че Лиля простена. Стасов отмести книжата и се втурна в стаята на дъщеря си. Но не, Лиля спеше, заровила нос във възглавницата. Дишаше доста тежко, с отворена уста — явно носът й беше запушен. Той запали нощната лампа, взе от масичката до дивана флакон галазолин и внимателно капна в носа на Лиля от лекарството. Угаси, постоя няколко минути, поослуша се. Най-сетне звукът на дишането се промени, детето подсмръкна насън и задиша по-тихо и равномерно.

Стасов се върна в кухнята и седна отново над документите. Няколкото минути, през които се бе откъснал от тях, му бяха достатъчни, за да види списъците с друг поглед. В списъка на хората, които най-често се срещаха сред нежеланите гости, биеше на очи името Шалиско. Този Шалиско бе направо шампион сред преследвачите, Стасов бе срещнал името му вече осемнайсет пъти, докато на другите — по пет до осем пъти.

Той бързо прелисти списъците, озаглавени „Без достъп“. До всяко име на неканен гост имаше име на служител на „Сириус“, когото този гост би могъл да потърси. До името Шалиско постоянно се четеше името Вазнис. Всичките осемнайсет пъти. Където и да бе ходила Алина — на външни снимки или на кинофестивал, — тя задължително бе подавала в службата по безопасността бележка с категорична забрана за достъп до нея на някой си Павел Шалиско.

Стасов грижливо подреди списъците обратно в папките, но вече в реда, който беше удобен за работа на него самия. През деня дори не се бе надявал на такъв резултат. Стигаше му за днес, можеше да си ляга, а утре щеше да се свърже с Коротков или с Анастасия, та те да се заемат с този загадъчен Павел Шалиско, който в продължение на пет и повече години бе преследвал Алина Вазнис.